Мардж беше в средата на петдесетте. Сивеещата й коса беше старателно накъдрена в стила, популяризиран от прехвърлилата шестдесетте Жаклин Кенеди. Полата й беше два-три сантиметра над заоблените й колене. Приличаше на домакиня от предградията, която участва в телевизионно шоу. Всъщност беше отлична секретарка, която искрено се наслаждаваше на несекващата драма в отдела.
— Мардж — каза той. — Имам известни подозрения. Искам да направя неофициално разследване на болницата „Уестлейк“ — само секцията за майчинство. Този проект за забременяване се изпълнява вече близо осем години. Искам да знам колко пациентки са починали при раждане или вследствие усложнения по време на бременността, какво е съотношението между смъртните случаи и броя на лекуваните там пациентки. Не желая да се разчува, че проявявам интерес. Затова не искам да моля Скот да ми разреши официална проверка на документацията. Познаваш ли някого там, който би могъл да ти даде нужните сведения без много шум?
Мардж направи гримаса. Носът й, подобен на малка остра човка на канарче, се сбърчи.
— Нека да помисля.
— Добре. И още нещо. Провери дали има регистрирани някакви обвинения и заведени дела срещу лекарите в секцията по майчинство. Не ме интересува дали тези дела са били прекратени, или не. Искам да знам причината за тях, ако такава изобщо съществува.
Удовлетворен, че е дал ход на разследването, Ричард побърза да се прибере, за да си вземе душ и да се преоблече. Секунда след като напусна кабинета си, по телефона го потърси доктор Дейвид Брод от болницата „Маунт Синай“. Съобщението, което Мардж прие, гласеше, че Ричард трябва да се свърже с доктор Брод на следващата сутрин. Въпросът бил спешен.
17
Кейти тръгна за болницата в три без четвърт. Времето бе мрачно, облачно и студено. Поне топлината от колите беше разтопила лапавицата по пътищата. Когато стигна до мястото, където бе претърпяла произшествието, тя съзнателно намали, докато вземаше завоя.
Пристигна няколко минути по-рано от определения час, но можеше и да си спести времето. Госпожа Фицджералд на рецепцията беше хладно любезна и когато Кейти я попита дали често замества Една, тя отговори доста сковано:
— Госпожица Бърнс почти никога не отсъства, тъй че рядко ми се налага да я замествам.
Кейти остана с усещането, че отговорът й е ненужно отбранителен. Заинтригувана, тя реши да продължи:
— Толкова съжалявам, че госпожица Бърнс е болна днес — добави тя. — Нищо сериозно, надявам се?
— Не. — Жената беше явно напрегната. — Просто някаква вирусна история. Утре ще бъде тук, сигурна съм.
Няколко бъдещи майки чакаха в приемната, но те се бяха задълбочили в списания. Нямаше начин Кейти да подхване с тях непринуден разговор. Една бременна с подпухнало лице и бавни, тромави движения излезе от коридора, който водеше към лекарските кабинети. Телефонът на бюрото иззвъня. Обслужващата рецепцията вдигна слушалката.
— Госпожо Де Мейо, доктор Хайли ще ви приеме веднага — каза тя и гласът й прозвуча с нескрито облекчение.
Кейти тръгна бързо по коридора. Кабинетът на Хайли беше първият, спомни си тя. Като изпълни написаните указания да почука и тогава да влезе, тя отвори вратата и пристъпи в средния по големина кабинет. Той притежаваше атмосферата на уютно работно помещение. Едната стена беше заета с рафтове книги. Почти цялата втора стена бе покрита със снимки на майки с бебета. До украсеното с богата дърворезба бюро имаше масивен стол. Кейти си спомни, че освен с тази стая доктор Хайли разполага с помещение за прегледи, с лаборатория и комбиниран бокс-стерилизатор за инструментите. Докторът седеше зад бюрото си и щом я видя, стана, за да я поздрави.
— Госпожо Де Мейо.
Тонът му беше любезен, със слаб, едва доловим британски акцент. Беше среден на ръст, около метър и седемдесет и пет. Лицето му с гладка кожа и заоблени страни завършваше с месеста овална брадичка. Тялото му създаваше впечатление за сила, овладяна и внимателно контролирана. Имаше вид на човек, склонен към напълняване. Оредяващата пясъчноруса коса, тук-там прорязана от сиви нишки, бе грижливо сресана на път. Вежди и мигли със същия пясъчен оттенък подчертаваха изпъкнали стоманеносиви очи. Ако чертите му се разглеждаха поотделно, той не беше привлекателен мъж, но външността му като цяло беше впечатляваща и властна.