— Те не са много. Снощи ми отговорихте на повечето от тях. Когато приключите разговора с доктор Фукито, моля, идете в стая 101 в другото крило на болницата. Там ще ви бъде направено кръвопреливане. После изчакайте около половин час, преди да седнете отново зад волана.
— Мислех, че това се отнася за хора, които дават кръв — каза Кейти.
— Просто за по-голяма сигурност, че няма да се получи някаква реакция. Освен това… — Той бръкна в дълбокото странично чекмедже на бюрото си. Вътре Кейти зърна малки шишенца в безупречен ред. Докторът избра едно, в което имаше десетина хапчета. — Тази вечер вземете първото — каза той. — Утре продължете с едно хапче на четири часа, в петък също. Тези в шишенцето точно ще ви стигнат. Трябва да подчертая, че е много важно да не ги забравите. Както знаете, ако проблемът ви не се разреши с тази операция, ще се наложи да обсъдим по-радикални хирургически мерки.
— Ще вземам хапчетата, докторе — каза Кейти.
— Добре. Ще постъпите тук в петък към шест часа вечерта.
Кейти кимна.
— Хубаво. Точно по това време ще правя късната си визитация и ще мина да ви видя. Не се притеснявате, надявам се?
Още при първата им среща тя бе споделила страха си от болници и сега отвърна:
— Не, не особено.
Той я изпрати до вратата на кабинета си и каза тихо:
— В такъв случай до петък, госпожо Де Мейо.
18
Хората от следователския екип на Фил Кънингам и Чарли Нюджънт се върнаха в прокуратурата към четири часа, обхванати от напрегнатата възбуда на хрътки, подгонили плячката си. Втурнаха се в кабинета на Скот Майерсън и незабавно изложиха пред него онова, което бяха установили.
— Съпругът е лъжец — заяви рязко Фил. — Трябвало е да се върне вчера сутринта, но в един от двигателите на самолета се появила повреда. Кацнали в Чикаго, за да оставят пътниците, и след това направили празен курс обратно до Ню Йорк. Тъй че си е пристигнал още в понеделник вечерта.
— В понеделник вечерта? — възкликна Скот.
— Да. И си е взел стая в „Холидей Ин“ на Западна петдесет и седма улица.
— Откъде разбрахте?
— Взехме списък на екипажа от последния му полет и разговаряхме с всеки поотделно. Старши стюардът живее в Ню Йорк. Луис го закарал до Манхатън и после двамата вечеряли заедно. Луис му сервирал някаква измислица, че жена му била заминала и той решил да остане в града за някакво представление.
— Казал е това на старши стюарда?
— Аха. Първо спрял при „Холидей Ин“, регистрирал се и чак след това двамата отишли да вечерят. Старши стюардът го оставил в седем и двадесет. След това Луис си взел колата и според данните от гаража бил навън около два часа. Върнал я към десет часа и обърни внимание — в полунощ излязъл отново и се прибрал към два часа.
Скот подсвирна.
— Излъгал е нас за полета си. Излъгал е старши стюарда за жена си. Бил е някъде с колата си между осем и десет вечерта и между дванадесет и два часа след полунощ. Кога каза Ричард, че е починала Ванджи Луис?
— Между осем и десет — обади се Ед.
През цялото време Чарли Нюджънт мълчеше. Сега каза:
— И още нещо. Луис си има приятелка, стюардеса от „Пан Ам“. Казва се Джоун Мур. Живее на Източна осемдесет и седма улица, номер 201. Портиерът ни каза, че вчера сутринта си пристигнала от летището заедно с капитан Луис. Той я докарал с колата си. Двамата отишли на кафе в дрогерията отсреща, но преди това тя си оставила пътната чанта при портиера.
Скот потропваше с молива си по бюрото — сигурен знак, че се кани да даде конкретни нареждания. Помощниците му чакаха с бележници в ръце.
— Часът е четири — каза рязко Скот. — Съдиите скоро приключват работа. Свържете се по телефона с някой от тях и го помолете да изчака петнадесетина минути. Кажете му, че искаме официално разрешително за обиск.
Фил скочи от стола си и се пресегна за телефона.
— А ти — Скот посочи към Чарли, — разбери кои погребален агент е поел грижата за тялото на Ванджи в Минеаполис. Свържи се с него. Тялото не трябва да се погребва. Много внимавай Крис Луис да не реши да го кремират. Може да ни потрябва. Той каза ли кога се връща?
Чарли кимна.
— Спомена, че си идва утре, веднага след опелото и погребението.
Скот изръмжа:
— Разбери с кой самолет и го чакай на летище? Покани го да дойде тук на разпит.
— Значи не смяташ, че ще се опита да избяга? — полита Чарли.