— Едно щастливо момиче не прибягва до самоубийство — беше казала майка й осъдително.
Те изглеждаха съсипани и сломени от мъка — обикновени, отрудени хора, живели в лишения, за да обградят своето неочаквано красиво момиче с лукс, който го бе накарал да повярва, че желанията му са закон.
Дали щеше да им бъде по-леко, когато се разкриеше, че някой бе отнел живота на Ванджи? Или им дължеше това мълчание? По-добре ли щеше да бъде да не казва нищо, да ги предпази от този последен ужас?
Майка й вече се опитваше да си намери упование, да си съчини някаква версия, с която щеше да се примири:
— Крис е имал полет, а ние сме толкова далеч! Моето момиченце се е почувствало зле, пийнало е нещо и е заспало.
О, господи, помисли си Крис как хората изкривяват истината, изкривяват живота. Искаше да говори с Джоун. Тя толкова се разстрои, когато разбра за Ванджи, че едва намери сили да попита: „Дали е знаела за нас?“ Накрая беше принуден да признае за подозренията на Ванджи, че е увлечен по друга жена.
Джоун щеше да се върне от Флорида в петък вечерта. Той щеше да бъде отново в Ню Джърси утре следобед, веднага след погребението. Нямаше да каже нищо на полицията, преди да разговаря с Джоун, за да я предупреди, че може да бъде въвлечена във всичко това. Полицията щеше да търси мотив, който да го е тласнал към убийството на Ванджи. В техните очи Джоун щеше да бъде една чудесна причина.
Трябваше ли да остави всичко така, както си беше? Имаше ли право да намесва и Джоун, да разкрие нещо, което щеше още повече да нарани родителите на Ванджи?
Беше ли съществувал някой друг в нейния живот? Крис хвърли поглед към ковчега и се взря във Ванджи, в съвършено спокойното й лице и смирено скръстените й ръце. През последните няколко години те рядко бяха живели като мъж и жена. Лежаха един до друг като непознати — той — емоционално изсушен от безкрайните разправии, тя — с единственото желание да бъде глезена и приласкавана. Той дори й предложи отделни спални, но тя изпадна в истерия.
Ванджи забременя два месеца след като се преместиха в Ню Джърси. Когато той се съгласи на един последен опит да спасят брака си, усилията му бяха съвсем искрени. Но лятото се оказа ужасно. До август те вече почти не си говореха. Само веднъж, към средата на месеца, спаха заедно. Той си помисли, че е абсолютна ирония на съдбата след десет години съвместен живот тя да забременее точно когато той бе срещнал друга жена.
Едно подозрение, което Крис осъзнаваше, че се е таило някъде в подсъзнанието му, изведнъж изпъкна с цялата си натрапчивост. Беше ли възможно Ванджи да е имала връзка с някой друг, с мъж, който не е искал да поеме отговорност за нея и за бебето? Дали се беше скарала с него? Ванджи беше заплашила, че ако разбере с кого се вижда Крис, ще накара тази жена да съжалява, че не е мъртва. Ами ако самата тя е имала връзка със семеен мъж и го е засипвала със същите истерични заплахи?
Крис си даваше сметка, че се ръкува, изрича благодарности, че гледа познати лица и всъщност изобщо не ги вижда: съседи от жилищния блок, в който живееха двамата с Ванджи, преди да се преместят в Ню Джърси, приятели от авиолиниите, познати на родителите на Ванджи. Неговите собствени родители се бяха уединили чак в Северна Каролина. И двамата не бяха добре. Беше им казал в това студено време да не тръгват за Минеаполис.
— Много съжалявам — мъжът, който стисна ръката му, бе в средата на шестдесетте. Беше слаб, но с някаква сурова привлекателност, с посребрени коси и гъсти вежди над бдителни, проницателни очи.
— Аз съм доктор Сейлъм — каза той. — Емет Сейлъм. Ванджи се роди при мен и аз бях първият й гинеколог. Тя бе едно от най-великолепните създания, който съм докарвал на бял свят, такава си остана до края. Съжалявам, че ме е нямало, когато ме е търсила в кабинета ми в понеделник.
Крис впери поглед в него.
— Ванджи ви е звънила в понеделник?
— Да. Сестрата ми каза, че била много разстроена. Искала да ме види незабавно. Аз имах семинар в Детройт, но сестрата й дала час за днес. Доколкото разбирам, възнамерявала е вчера да пристигне. Може би щях да успея да й помогна.
Защо Ванджи се беше обадила на този човек? Защо? Крис имаше чувството, че не е способен да мисли. Какво можеше да я накара да се върне при един лекар, когото не е виждала от години? Тя не беше добре, но ако е искала консултация, защо точно при лекар на хиляда и триста мили от Ню Джърси?