30
Едгар Хайли впери поглед в Кейти, когато тя застана пред него и вдигна ръка, стиснала онази обувка. Подиграваше ли му се?
Не. Тя вярваше в онова, което казваше, че вероятно обувката е имала някаква сантиментална стойност за Една. Той трябваше да вземе тази мокасина. Само Кейти да не я спомене пред съдебния лекар или детективите. Ами ако реши да им я покаже? Гъртруд Фицджералд може да я познае. Много пъти, когато Ванджи идваше на консултации, тя беше дежурна на рецепцията. Беше чула Една да занася Ванджи с тия нейни „сребърни пантофки“.
Кейти прибра обувката, затвори чекмеджето и излезе от спалнята, стиснала под мишница кутията за бижута. Той я последва, изгарящ от нетърпение да чуе какво ще каже. Но тя просто подаде кутията на детектива.
— Пръстенът и брошката са вътре, Чарли — обясни тя. — Смятам, че това отхвърля всякаква възможност за кражба с взлом. Не съм преглеждала бюрото или дрешника.
— Няма значение. Ако Ричард подозира насилствена смърт, утре сутринта ще претърсим жилището най-основно.
Някой рязко похлопа на вратата и Кейти отвори, за да пусне двама мъже с носилка.
Едгар Хайли се върна при Гъртруд. Тя беше изпила чашата вода, донесена от Кейти.
— Ще ви донеса още една, госпожо Фицджералд — каза тихо той.
Хвърли поглед през рамо. Всички останали бяха с гръб към него и гледаха как санитарите се готвят да отнесат тялото. Това беше неговият шанс. Трябваше да рискува и да вземе обувката. След като Кейти не я спомена веднага, малко вероятно беше точно сега да заговори за нея.
Бързо се върна в банята, пусна крана и се промъкна през коридорчето в спалнята. Като използваше кърпичката си, за да не оставя отпечатъци, той отвори нощното шкафче. Точно се пресягаше за обувката, когато чу стъпки, които приближаваха. Бързо бутна вратата, тикна кърпичката в джоба си и вече се намираше на прага на спалнята, когато стъпките спряха.
Направи усилие да придобие спокойно изражение и се обърна. Ричард Каръл, съдебният лекар, стоеше в малкото коридорче между банята и спалнята. Изглеждаше озадачен.
— Докторе — каза той, — бих искал да ви задам няколко въпроса за Една Бърнс — гласът му беше студен.
— Разбира се — и после с преднамерено небрежен тон добави: — Точно стоях тук и си мислех за госпожица Бърнс. Колко жалко, че животът й бе пропилян по този начин.
— Пропилян? — интонацията на Ричард беше явно въпросителна.
— Да. Всъщност тя имаше добри математически заложби. В този компютърен век Една можеше да използва по някакъв начин таланта си, за да постигне нещо за себе си. Вместо това тя се превърна в една дебела клюкарстваща алкохоличка. Ако ви е прозвучало рязко, казвам го с искрено съжаление. Бях привързан към Една и, честно казано, тя ще ми липсва. Извинете ме. Пуснал съм чешмата в банята. Исках да отнеса на госпожа Фицджералд чаша студена вода. Горката жена, ужасно е разстроена.
Доктор Каръл се отдръпна встрани, за да го пусне да мине. Дали суровите думи, които каза за Една, бяха отвлекли мисълта на съдебния лекар от това какво търсеше в стаята на мъртвата?
Той изплакна чашата, напълни я с вода и я отнесе на Гъртруд. Санитарите бяха излезли с тялото. Кейти де Мейо също не беше в стаята.
— Госпожа Де Мейо тръгна ли си? — попита той детектива.
— Не. Разговаря с жената на домакина. След това ще се върне.
Той самият не искаше да си тръгва, преди да се е уверил, че Кейти не е споменала за обувката пред Гъртруд. Но когато след няколко минути Кейти се върна, тя повече не отвори дума за нея.
Съвсем преднамерено я придружи до колата й, но тогава към тях се присъедини и съдебният лекар.
— Хайде да пием кафе, Кейти — каза той. — Нали знаеш къде се намира ресторант „Златната долина“?
Съдебният лекар я изчака да си влезе в колата, запали още преди да е казал: „Лека нощ, доктор Хайли“, и рязко потегли.
Докато караше към дома си, Едгар Хайли реши, че между Кейти де Мейо и Ричард Каръл има нещо. Когато Кейти получи фаталния кръвоизлив, Ричард Каръл ще бъде професионално и лично заинтересуван да открие причината за смъртта й. Трябваше да бъде много, много предпазлив.
В поведението на Каръл към него се чувстваше някаква враждебност, която обаче беше абсолютно неоснователна. Самият той трябваше ли да огледа тялото на Една? Но какъв щеше да бъде смисълът? Не трябваше да я блъска толкова силно. Щеше ли да бъде по-добре, ако я беше ограбил? Нали такова беше първоначалното му намерение. Ако го беше изпълнил, още снощи щеше да открие обувката.