— Защо?
— Нямам представа. — Беше излишно да дава друг отговор — поне засега.
„Удивителна милост, какъв сладък звук — сопраното на солистката изпълни параклиса. — Някога се загубих, но сега намерих се тук.“
Преди няколко месеца, миналото лято той бе обзет от усещането, че животът му е пуст и безнадежден. И тогава попадна на онова празненство на Хаваите. Джоун беше там. Спомняше си точно момента, когато я видя. Тя беше на терасата сред група гости. Беше казала нещо и думите й разсмяха всички. Тя също се смееше със свити очи и полуотворени устни, отмятайки глава назад. Той си взе питие и се присъедини към групата. И повече не се отдели от нея през цялата вечер. „… слепец бях аз, но сега съм зрящ…“ Съдебният лекар нямаше да освободи тялото на Ванджи във вторник вечерта, ако хранеше подозрения за двойна игра. Какво беше онова, което го бе накарало да промени решението си?
Помисли си за обаждането на Една. Дали бе разговаряла с други хора? Можеше ли да хвърли някаква светлина върху смъртта на Ванджи? Преди да си тръгне от Минеаполис, възнамеряваше да се обади на доктор Сейлъм. Трябваше да разбере какво знае той за Ванджи, което го накара снощи да реагира с такава изненада. Защо Ванджи си бе насрочила консултация при него? В живота й е съществувал някой друг. Беше сигурен в това. Ами ако Ванджи се бе самоубила пред някого и този човек после я е откарал в къщата им? Господ му беше свидетел, че тя имаше достатъчно възможности за връзка с друг мъж. Поне половината месец той отсъстваше от дома си. Може да е срещнала някого, след като се преместиха в Ню Джърси.
Но беше ли способна Ванджи сама да си причини болка?
Абсурд!
Свещеникът произнасяше последната молитва „… когато всички сълзи ще изсъхнат…“ Крис отведе родителите на Ванджи в преддверието и прие съболезнования от приятелите, които бяха дошли на службата. Родителите на Ванджи щяха да останат у роднини. Те се бяха съгласили, че тялото трябва да бъде кремирано в Ню Джърси и урната да бъде върната, за да я погребат във фамилния парцел.
Най-накрая Крис успя да се откъсне. Беше малко след единадесет часа, когато пристигна в Спортния клуб в центъра на Минеаполис и взе асансьора за четиринадесетия етаж. Там в солариума си поръча едно „Блъди Мери“ и си го отнесе до телефона.
Свърза се с кабинета на доктор Сейлъм и каза:
— Обажда се съпругът на Ванджи Луис. По спешност ми се налага да разговарям с доктора незабавно.
— Съжалявам — отвърна сестрата. — Доктор Сейлъм преди малко замина за конференцията на Американската медицинска асоциация, която ще се състои в Ню Йорк. Ще се върне следващата седмица.
Ню Йорк. Крис обмисляше информацията.
— Можете ли да ми кажете къде ще отседне, ако обичате? Вероятно ще ми се наложи да го потърся там.
Сестрата се поколеба.
— Мисля, че няма нищо нередно да ви информирам за това. Убедена съм, че доктор Сейлъм възнамерява да се свърже с вас. Той ме помоли да намеря телефонния ви номер в Ню Джърси и знам, че взе със себе си медицинската документация на съпругата ви. Но в случай че се разминете, можете да го намерите в „Есекс Хаус“ на Сентрал Парк Саут в центъра на Ню Йорк. Вътрешният му номер там е 3219.
Крис беше извадил малкото тефтерче, което държеше в едно отделение на портфейла си. След като повтори информацията, той бързо записа необходимите координати.
Горната част на страницата вече беше запълнена. Там беше адресът на Една Бърнс и указанията как да стигне до апартамента й в „Еджривър“.
32
Скот свика обедно съвещание в кабинета си със същите четирима души, които присъстваха там ден и половина преди това, за да бъде обсъдена смъртта на Ванджи Луис.
Това съвещание беше различно. Когато влезе в кабинета, Кейти почувства, че атмосферата е напрегната. Скот беше извикал Морийн и сега тя чакаше, готова да записва.
— Ще купим сандвичи за тук — каза той. — Трябва да се върна в съда в един и тридесет. А сега се налага бързо да придвижим нещата около капитан Луис.
Точно според очакванията, помисли си Кейти. Скот съсредоточаваше вниманието си върху Крис. Тя погледна Морийн. Около момичето се чувстваше аура от напрегнатост — толкова силна, че беше почти видима. Появи се, когато й дадох задачата тази сутрин, помисли си Кейти.
Морийн улови погледа й и леко се усмихна. Кейти кимна.
— Аха. Както обикновено. — После добави: — Как върви проучването?