Морийн хвърли поглед към Скот, но той преглеждаше една папка и не ги забелязваше.
— Засега нищо особено. Доктор Фукито не е член на АМА, нито на дружеството на медиците във Вали. Отделя доста време на децата с умствени увреждания от психиатричната клиника във „Вали Пайнс“. Обадих се и в университета в Масачузетс. Там е следвал медицина.
— Кой ти го каза? — попита Кейти.
Морийн се поколеба.
— Помня, че съм го чула някъде.
Кейти имаше чувството, че отговорът й е някак уклончив, но преди да успее да попита още нещо, Ричард, Чарли и Фил влязоха заедно в кабинета. Бързо казаха на Морийн какво искат за обяд, след което Ричард дръпна един стол и седна до Кейти. Прехвърли ръка през облегалката на нейния стол и докосна лекичко тила й. Пръстите му бяха силни и топли. За момент разтри мускулите на врата й.
— Господи, колко си напрегната! — възкликна той.
Скот вдигна поглед и започна да говори:
— Добре, до този момент всички знаете, че бебето, което Ванджи е износвала, е имало азиатски черти. Това открива две възможности. Първата — с наближаване на термина Ванджи е обзета от паника и се самоубива. Сигурно е обезумяла от тревога, когато е разбрала, че е изключено да заблуди някого, че детето е от съпруга й. Втората — Кристофър Луис разбира, че жена му има любовна връзка с някого, и я убива. Нека разгледаме това положение. Да предположим, че той се прибира неочаквано в понеделник вечерта. Двамата се скарват. Защо тя е бързала да се върне в Минеаполис? Възможно ли е да се е страхувала от него? Не забравяйте, че той не е признал, че тя е имала намерение да си отиде вкъщи, а тя е очаквала да замине, преди той да се е върнал от полет. По думите на Кейти психиатърът твърди, че тя се е втурнала навън от кабинета му почти в истерия.
— Психиатърът японец — подчерта Кейти. — Поръчах на Морийн незабавно да го проучи.
Скот я изгледа.
— Искаш да кажеш, че според теб е имало нещо между него и Ванджи?
— Нищо не искам да кажа все още — отвърна Кейти. — Фактът, че е японец, категорично не означава, че Ванджи не е познавала и друг азиатец. Но мога да ви кажа следното. Когато вчера разговарях с него, той беше нервен. Внимателно подбираше всяка своя дума. И определено не ми каза цялата истина.
— Което ни отпраща към Една Бърнс — каза Скот.
— Какво ще кажеш по този въпрос, Ричард? Паднала ли е, или е била блъсната?
Ричард сви рамене.
— Не е изключено да е паднала. Беше доста пълна. Равнището на алкохола в кръвта й беше 0,25. Била е пияна.
— Ами онази работа, дето пияните и бебетата можели да падат, без да се нараняват? — попита Кейти.
Ричард поклати глава.
— Това може да е истина за счупване на кости, но не и когато черепът ти се блъсне в остър метален предмет. Бих казал, че докато някой не си признае, че е убил Една, изобщо няма да можем да го докажем.
— Но не е изключено да е била убита? — настояваше Скот.
Ричард сви рамене.
— Абсолютно.
— Една е била чута да споменава пред Крис Луис за Прекрасния принц. — Кейти говореше бавно. Мислеше си за красивия психиатър. Дали някой като Една можеше да го нарече Прекрасния принц? Възможно ли беше след смъртта на Ванджи тя да се е обадила на Крис, за да му покаже, че подозира тайна любовна връзка между тях. — Не ми се вярва — каза тя.
Мъжете я погледнаха с любопитство.
— Какво не ти се вярва?
— Не вярвам Една да е била злонамерена. Сигурна съм, че не би могла. Мисля, че никога не би се обадила на Крис Луис след смъртта на Ванджи, за да му причини болка, като му разкрие любовната връзка на съпругата му.
— Може да го е съжалявала и да не е искала той да се чувства безутешния съпруг — каза Ричард.
— А може и да се е надявала да получи няколко долара — предположи Чарли. — Възможно е в понеделник вечерта Ванджи да й е казала нещо. Може да е знаела, че Крис и Ванджи са се карали. Парите не са й стигали. Очевидно е продължавала да изплаща сметките от лечението на родителите си, които са починали преди няколко години. Може да е смятала, че няма нищо лошо в това да попритисне Луис. Тя действително е заплашила, че ще отиде в полицията.
— Споменала е, че има да каже нещо на полицията — възрази Кейти. — Така обясни жената на домакина.
— Добре — съгласи се Скот. — А какво стана с обиска в къщата на семейство Луис? Намерихте ли нещо?