В понеделник вечерта тя беше в другия край, точно отсреща. Колите на посетителите започваха да изпълват паркинга. Къде беше онова място, което беше сънувала? Разбира се… ей там, встрани, точно под последния стълб, където сега беше паркирана някаква кола… черна кола. Точно каквато виждаше в съня си. И онези спици… как само блестяха на светлината!
— Как се чувствате, госпожо Де Мейо?
Тя се обърна. В стаята беше влязъл доктор Хайли. До него се суетеше млада медицинска сестра.
— Ох, стреснахте ме! Добре съм, докторе.
— Аз почуках, но вие не ме чухте. — Гласът му беше нежно укорителен. Приближи се до прозореца и дръпна завесата. — Каквото и да правим, от тези прозорци винаги духа — поясни той. — Не искаме да настинете. Моля, седнете на леглото и ми позволете да премеря кръвното ви налягане. Ще ни бъдат необходими и някои кръвни проби.
Сестрата го последва. Кейти забеляза, че ръцете й треперят. Тя очевидно изпитваше страхопочитание към доктор Хайли. Той уви маншета на апарата за кръвното над лакътя й. Внезапно й се зави свят, от което доби усещането, че стените на стаята се накланят назад. Вкопчи се в матрака.
— Зле ли ви е, госпожо Де Мейо? — Гласът на лекаря беше ласкав.
— Не, всъщност не. Само за момент ми призля.
Той започна да помпа.
— Сестра Ренджи, ако обичате, студена влажна кърпа за челото на госпожа Де Мейо — нареди той.
Сестрата покорно се втурна към банята. Лекарят гледаше съсредоточено какво отчита апаратът.
— Малко ниско. Някакви проблеми?
— Да. — Гласът й звучеше като чужд или с някакво странно ехо. — Отново имам менструация. От сряда е ужасно обилна.
— Не съм изненадан. Откровено казано, ако не се бяхте решили на това постъпване в болницата, сигурен съм, че много скоро щяхте да бъдете принудена да се подложите на операция по спешност.
Сестрата излезе от банята с прилежно сгъната кърпа в ръце. Беше прехапала долната си устна, за да не трепери. Кейти усети прилив на съчувствие към нея. Нито искаше, нито се нуждаеше от студен компрес на челото, но се отпусна назад върху възглавницата. Сестрата й сложи компреса. Кърпата беше подгизнала и Кейти почувства как вадички ледена вода започнаха да се стичат по страните й. Устоя на импулса да ги избърше с ръка. Докторът щеше да забележи, а Кейти не искаше да смъмрят сестрата.
Внезапно й хрумна нещо смешно, което я развесели. Представи си как казва на Ричард: „И това бедно, уплашено момиче буквално ме удави. Вероятно ще развия хроничен бурсит на веждите.“
Ричард. Трябваше да му каже, че ще идва тук. Искаше й се сега да бъде до нея.
Доктор Хайли държеше спринцовка. Тя затвори очи, докато той изтегляше кръв от вената на дясната й ръка. После видя как сложи пълните епруветки на таблата, която му поднесе сестрата.
— Искам да бъдат обработени незабавно — каза той рязко.
— Добре, докторе.
Сестрата бързо излезе от стаята, очевидно доволна, че се е отървала.
Доктор Хайли въздъхна.
— Опасявам се, че тази притеснителна млада жена е дежурна през нощта. Но съм сигурен, че няма да се нуждаете от нещо специално. Свършихте ли хапчетата, които ви дадох?
Кейти си спомни, че не бе взела хапчето в три часа, а сега вече минаваше шест.
— Страхувам се, че пропуснах едно днес следобед — каза тя с извинение в гласа. — Бях в съда и освен за делото не бях в състояние да мисля за нищо друго. Тъй че май съм закъсняла за последното.
— Хапчетата у вас ли са?
— Да, в ръчната ми чанта.
Кейти погледна към тоалетната масичка.
— Не ставайте. Ще ви я подам.
Кейти пое чантата, отвори ципа, бръкна вътре и извади малкото шишенце. В него имаше само две хапчета. На нощното шкафче беше оставен поднос с чаша и гарафа студена вода. Доктор Хайли напълни чашата и й я подаде.
— Вземете и двете — каза той.
— И двете?
— Да, да. Те са доста леки и ми се искаше да ги бяхте свършили преди шест.
Тя пое чашата от ръката му, а той пусна празното шишенце в джоба си.
Кейти послушно глътна двете хапчета, чувствайки погледа му върху лицето си. Стоманените рамки на очилата проблясваха на светлината на лампата. Този блясък. Проблясващите спици на колата.
Когато Кейти остави чашата на нощното шкафче, върху стъклото имаше червено петънце. Докторът го забеляза, посегна към ръката й и внимателно разгледа пръста й. Превръзката отново бе подгизнала.