— Побързай, пич, или ще пръсна шибания ти мозък на мръсния под. Няма да те чакам цяла нощ, мамка ти — каза някой с много притеснен глас, преди Тейлър да има възможност отново да надникне зад ъгъла.
Тя мигновено извади пистолета си «Глок 22», дръпна предпазителя и тихо го зареди. Къркоренето в стомаха ѝ изведнъж утихна, отстъпвайки пред хевиметълското барабанно соло на сърцето ѝ. Това не беше добре подготвена и обмислена операция на ФБР, нито учение, а чист лош късмет. Беше реалност и се случваше там и в момента.
Тейлър се наведе, за да не се вижда от касата, и се запромъква по пътеката. Спря, преди да стигне до края, и през пролуката между стоките на едната лавица погледна в кръглото огледало за наблюдение в ъгъла на тавана.
— Копеле, да не мислиш, че си играя с теб? — отново се разнесе притесненият глас. — Мислиш, че това е шибана игра? Размърдай се или ще пробия още една дупка в грозния ти задник. Чат ли си какво ти казвам, тъпако?
Барабанното соло в сърцето на Кортни се усили. В огледалото тя видя, че извършителят е един. Изглеждаше млад. Беше висок и мършав, с джинси, широка черна тениска на «Нюйоркските Янки» и кърпа в червено и черно, която закриваше по-голямата част от лицето му. Насочил бе полуавтоматичен пистолет «Берета 92» право в лицето на ужасения касиер.
Трескаво въртеше глава на всеки няколко секунди, за да провери входа на магазина и пътеките между стелажите. Дори от разстояние Тейлър видя, че той е пълна отрепка, изпаднал в еуфория от дрога. И това още повече влошаваше нещата.
Макар непрекъснато да се оглеждаше, хлапакът с беретата беше толкова неадекватен, че не забеляза полицейската кола, която спря пред магазина.
Полицай Тарковски не реагираше на сигнал за помощ. Малката бакалия на тъмен ъгъл в Куинс нямаше безшумна аларма или паникбутон, скрит под тезгяха. Полицай Тарковски просто бе огладнял и бе решил да си купи две понички и може би няколко кексчета, да го държат сит през следващия час и нещо. Помисли си да си вземе бурито от «Тако Бел» на Джаксън Авеню, но се намираше на една пряка от денонощния магазин и реши, че му се яде нещо сладко.
Беше младо ченге, което работеше в нюйоркската полиция от две и половина години. От два месеца бе започнал да патрулира сам два пъти седмично и тази нощ, както бе пожелала съдбата, беше дежурен.
Той слезе от патрулната кола и по изключение не тресна вратата, а я затвори безшумно.
Ужасеният касиер в магазина сложи всичките пари от касата в хартиен плик и се приготви да го даде на нападателя, когато съзря младия полицай, който се появи на вратата.
Тарковски видя младежа с беретата секунда преди той да го види. Нямаше време да повика подкрепления. Полицейското му обучение се задейства и той мълниеносно извади пистолета си от кобура, хвана го с две ръце и се прицели в хлапака.
— Хвърли оръжието — извика с твърд глас.
Младежът вече беше забравил за парите и касиера. Единственият му проблем беше ченгето с пистолета. Той изви тяло и за част от секундата насочи беретата си към гърдите на Тарковски.
— Начукай си го, ченге. Ти го хвърли — каза хлапакът, държейки оръжието на една страна в уличен гангстерски стил.
Очевидно беше нервен, но не му беше за пръв път. С много пъргаво движение той се завъртя с лице към полицая, отстъпи крачка назад и стратегически застана с гръб към предната страна на магазина. Сега касиерът беше малко вляво от него, полицаят — малко вдясно, а пътеките между стелажите — точно пред него, предоставяйки му възможно най-добрия поглед върху сцената.
Криейки се зад ъгъла, Тейлър също виждаше добре всичко, само че от срещуположната страна.
— Казах, хвърли оръжието — повтори Тарковски и направи крачка вдясно. — Сложи го на пода, пристъпи напред и коленичи с ръце на тила.
Все още приведена, Кортни безшумно се промъкна по пътеката и се приближи до предната част на магазина. Никой не я беше забелязал. Тя виждаше добре цялата сцена, особено нападателя. Очите му бяха обезумели от смесица от адреналин, тревога и наркотици. Позата му беше скована, но безстрашна, сякаш се бе намирал в това положение и преди и го владееше напълно. Тарковски, от друга страна, изглеждаше нервен.
— Майната ти, ченге — каза младежът и с лявата си ръка смъкна червено-черната кърпа от носа и устата си, като я пусна да увисне хлабаво около врата си, разкривайки лицето си.