— О, съжалявам — съчувствено каза свещеникът. — Ще се помоля за този човек.
Силвърмън промърмори благодарности, но в действителност си помисли, че подлият дребен пържилник заслужаваше експресно еднопосочно пътуване към ада не само защото беше отрепка и наркоман, но и затова, че умря, преди да съобщи на детектива подробности за потенциалното покушение над Пийс. Детектив Силвърмън не сподели със свещеника, че той самият напоследък имаше проблеми с Шерифската служба и беше изпратен в Сибир — така наричаха Защитата на свидетели — защото от доста време не беше успял да доведе до успешен край нито едно важно разследване. Сега се налагаше да изпълни тази задача перфектно и в никакъв случай не можеше да допусне Пийс да бъде убит.
— Точно тук се надявам да ми помогнете — продължи детективът. — Информаторът е бил намушкан с нож, но не е издъхнал веднага. Успял да напише бележка — с един пасаж от Библията. Според нас това е било указание как наемникът смята да убие нашия свидетел. Но работата прилича на загадка и до този момент ние не можем да я разгадаем.
Думите на детектива предизвикаха интереса на свещеника.
— Нещо от Новия завет, казахте?
— Да — отвърна Силвърмън и отвори, бележника си. — В бележката пише: „Той е на път. Внимавайте.“ После е добавил глава и стих от Библията. Смятаме, че е искал да напише още нещо, но не е успял. Беше католик, затова предполагаме, че добре е познавал Свещената книга. Знаел е нещо конкретно, а с този пасаж е смятал, че ни насочва към начина, който наемникът е избрал да премахне нашия свидетел.
Свещеникът се обърна и затърси Библия на лавицата. Най-сетне я намери и я отвори.
— Кой стих?
— Лука, 12:15.
Свещеникът намери пасажа и зачете:
— „И рече им: «Гледайте и пазете се от алчност, защото, ако има някой премного, животът му не се състои от имота му.»“
— Партньорът ми донесе личната си Библия от къщи — заобяснява Силвърмън. — Той е християнин, но не е твърде религиозен и не е от хората, които я изучават. О, не исках да ви обидя.
— Няма нищо. Ние сме презвитерианци. Ние не изучаваме Библията.
Силвърмън се усмихна.
— С партньора ми така и не открихме какво точно е искал да ни подскаже информаторът. Тогава се сетих за вашата църква — тя е най-близо до полицейското управление. Помислих си, че не е лошо да се отбия и да проверя дали вие не можете да ни помогнете. Затова съм при вас. И така — виждате ли нещо в текста, което би могло да ни подскаже как обвиняемият смята да убие нашия свидетел?
Свещеникът прочете още няколко пасажа от страницата, тънка като цигарена хартия.
— Тази част е в едно от Евангелията, където различни ученици разказват за живота на Исус. В глава дванайсета от Лука Исус предупреждава хората за фарисеите и ги поучава да не водят греховен живот.
— Кои точно са били фарисеите?
— Религиозна секта. По принцип те вярвали, че Бог съществува, за да служи на тях, а не обратното. Смятали, че са по-добри от всички останали и презирали другите. Е, поне така е стигнало до нас — човек, разбира се, никога не може да бъде сигурен доколко точно е това. И тогава, както и сега, е имало доста политически игри и приказки. — Преподобният Лансинг се опита да включи настолната лампа, но тя не работеше. Той стана, дръпна завесите и в мрачната стая стана малко по-светло. Отново взе Библията в ръце и прочете пасажа няколко пъти, като присвиваше съсредоточено очи и кимаше.
Силвърмън огледа стаята, препълнена с книги. Помещението приличаше повече на кабинета на някой професор, отколкото на църковен офис. Липсваха картини, нямаше никакви лични вещи. Остана изненадан. Смяташе, че независимо от факта, че е духовно лице, би трябвало да държи поне една снимка на семейството си на бюрото или по стените.
Преподобният Лансинг вдигна поглед.
— Засега нищо не ми идва на ум — призна той. Изглеждаше разочарован.
Силвърмън се почувства по същия начин. Откакто онази сутрин откриха информатора си намушкан и мъртъв, детективът не спираше да мисли за думите от евангелието на Лука, като се опитваше да разтълкува значението им.
Пазете се!
— Но трябва да кажа — продължи преподобният Лансинг, — че съм очарован от тази идея. Точно като в „Шифърът на Леонардо“. Чели ли сте я?
— Не — поклати глава Силвърмън.
— Достави ми голямо удоволствие. През цялото време става дума за тайни шифри и скрити съобщения. Кажете, детектив, имате ли нещо против, ако се поровя и помисля още известно време. Обичам загадките.