Затова призоваваме автора да обясни.
Ник Кейв и „Бад Сийдс“
Академичният съвет на колежа в Джаспър е одобрил противоречивите вечерни лекции с 5 на 4 гласа.
Курсът „ЛИТ 424: Разгадаване на литературна мистерия“ ще бъде воден от прочутия преподавател и литературовед д-р Ричард Олдис. Олдис се свързал с администрацията в Джаспър в края на миналата година и бил непреклонен, че иска да преподава само в това учебно заведение. Той ще чете лекциите си чрез сателитна връзка от затвора „Рок Маунтин“, където излежава две доживотни присъди за жестоките убийства на две докторантки от университета „Дюмант“ през 1982 година. Ще му бъде забранено да говори за извършените от него престъпления и да споменава имената на жертвите. В курса ще участват деветима студенти, специално избрани според постиженията си по литература.
Някои се противопоставят категорично на тези лекции. Проф. д-р Даниел Гудърн, изследовател на Вергилий от „Дюмант“, твърди, че колежът в Джаспър допуска ужасна грешка, като връща Олдис в лекционната зала. „Гений ли е Ричард Олдис? — пита Гудърн. — Разбира се. Но това, което направи на две невинни жени от нашия университет, е нещо повече от зло. Питам ви: какво ще научат студентите от Джаспър от това чудовище? Ричард е извратен и лъжлив човек. Уверявам ви, че няма никакво намерение да преподава литература в този курс. Истинската му цел ще стане ясна към края на семестъра, а тогава вече може да е прекалено късно“.
Поддръжниците на вечерния курс обаче са също така категорични. Доктор Станли М. Фиск, почетен професор в колежа в Джаспър, казва, че Ричард Олдис ще „… влее живот в скучната учебна програма. Този човек и неговите трудове, особено изследванията му за потайния романист Пол Фолоус, са новаторски. Студентите ни ще бъдат стимулирани от великия преподавател. За мен нещата стоят тъкмо така. Олдис ще преобърне представите им за книгите“.
Курсът ще започне в първата вечер на зимния семестър. Деветимата студенти вече са избрани и могат да откажат поканата, ако пожелаят.
Първа лекция
1994
1
Веднага щом се стъмни, вкараха монитора, на който щеше да се появи убиецът. Поставиха го на катедрата, малко встрани от центъра, за да могат да виждат и студентите на задните редове. Двама работници от поддръжката, облечени в униформени гащеризони, провериха сателитната връзка и микрофоните, след това си тръгнаха тихо, както бяха дошли. Пет минути преди началото на лекцията всичко беше готово.
Това бе първият курс от този род и новаторството му — или може би по-скоро неговата мистериозност — го направи най-обсъжданото академично събитие в малкия колеж в Джаспър. Както бе наредил ректорът, в залата имаше деветима студенти — елитът на литературната магистърска програма в Джаспър. В първата вечер от семестъра те чакаха напрегнато преподавателят им да се появи на екрана.
Курсът беше „ЛИТ 424: Разгадаване на литературна мистерия“. Провеждаше се вечер, защото това бе единственото възможно време, единственият час, в който директорът на затвора позволяваше на убиеца да преподава. Ако се вярваше на слуховете, той щеше да чете лекциите си от звукоизолирана килия. Други пък разправяха, че щял да се намира пред зелен екран, на който със специални ефекти ще му бъде създадена илюзията, че се намира в лекционна зала. Говореше се също така, че ще е окован за стола си, ще е облечен в оранжев затворнически гащеризон, тъй като щатският закон не позволявал друго. Непрекъснато напомняха на студентите, че не бива да забравят какво е извършил този човек. Да не забравят кой е.
В малката аудитория беше топло, макар навън да бе хапещ върмонтски студ. Дворът бе общо взето тих, ако не се брояха протестиращите срещу Олдис, намиращи се на задължителните двеста метра от Кълвър Хол, където се провеждаше вечерният курс. Студентите неслучайно бяха събрани в мазето на Кълвър: администрацията в Джаспър не искаше протестиращите да зърнат през прозореца какво се случва на монитора.
Малцината студенти, които все още бяха навън в този час и на този студ, виждаха отдалече през буковете и дъбовете в парка край колежа трепкащите светлинки на свещите от протестното бдение. Валеше кротък сняг, януарският вятър гонеше снежинките из въздуха. Недалеч езерото Шамплейн бучеше от поривите на вятъра. Както каза един първокурсник, когато огледа сцената от високия си прозорец в общежитието, сякаш всеки миг щяха да екзекутират някого.