Студентите се замислиха над това. Франк Марсдън, по чиито мигли все още имаше остатъци от грим след репетицията на „Ричард III“, попита:
— Значи няма никаква вероятност Ръдърфорд, вашият „мъж с тъмното сако“, да е наистина Пол Фолоус?
Олдис мълчеше. Студентите седяха притихнали и чакаха, а червеното око на камерата в ъгъла на залата записваше всичко.
— Не съм готов да отговоря на този въпрос — каза най-накрая Олдис. — Между двамата наистина има връзка. Много е трудно да работя с ресурсите, които предлага затворът, но вярвам, че вече съм близо до отговора. Много близо. Открих факти за Фолоус, които не знаех, когато бях извън тези стени.
Млъкна и всички в залата се наведоха напред.
— С помощта на няколко мои доверени колеги — продължи професорът, — сред които и старият ми приятел доктор Стайли Фиск, почетен професор в Джаспър, намерих нова информация, която не е виждал нито един изследовател на Фолоус.
— Каква информация? — Алекс бе останала без дъх.
— Най-вече документи. Но също така и подсказки, скрити в двата романа. Подсказки, които вие, студенти, ще проверите по време на този курс. Но те няма да ви бъдат дадени наготово. Трябва да си ги заслужите. Това все пак е учебно заведение за висше образование и във всеки приличен курс най-добрите излизат начело. Ще ви кажа какво съм открил… но само ако спечелите това право.
— Откъде да започнем? — попита Майкъл Танър.
— Вече започнахте. Като разгадахте първата мистерия, стъпихте на пътеката, която ще ви отведе до истинската самоличност на писателя. Но помнете: аз не съм Пол Фолоус, както смятат някои литературни критици, любители на сензациите. — Професорът отново се изсмя, студентите също, но малко сдържано. Вече си бяха помислили и за това. — Освен това помнете, че няма да стигнете доникъде, ако не проучите кой е Чарлз Ръдърфорд и не разберете повече за сияйния град, от който е той. Следата започва от него. Ето как ще продължим нашето пътешествие.
След това им говори за „Спиралата“. Първите сцени от Манхатън от около 1900-та година. Житейското пътешествие на Ан Мари, която тръгва от Айова, за да разбере какъв е смисълът и предназначението й на този свят. Това беше роман на нравите: Ан Мари накрая открива, че дори културата на най-великия град е негостоприемна за една образована и самоуверена жена. Всички в залата бяха чели стотици такива романи, но Пол Фолоус бе оставил върху жанра собствения си отпечатък. Книгата беше различна. Имаше нещо неумолимо в издигането на Ан Мари, почти съдбовно. Под повърхността клокочеше скрита неспирна агресия. Някъде в първите петдесет страници, който им бяха за домашно, Ан Мари води отрицателния герой — блед като призрак, мразещ жените адвокат на име Конинг — в къщата в Челси, където тя живее с възрастния си чичо. След като го затваря на втория етаж в големия препълнен с вещи дом, тя слиза в приемната, за да пие чай с чичо си.
Олдис владееше вниманието им през цялото време. Водеше ги из дебрите на романа, разнищваше очевидните символи и по-неясните пасажи, говореше за книгата, сякаш тя беше нещо живо. Четеше на глас, повдигаше тона си с една октава, за да се въплъти в Ан Мари, правеше го така категорично, че след това всички щяха да чуват неговия глас, докато четат произведението в общежитието вечерта.
В края на лекцията беше останал без дъх, челото му лъщеше от пот. Алекс го наблюдаваше, поразена колко много смисъл бе успял да изтръгне от текста.
— Е… — каза професорът и погледна кухненския часовник, който държеше на масата. Оставаха само няколко минути. — За следващата седмица прочетете следващите петдесет страници от „Спиралата“ и всичко, което успеете да намерите за Чарлз Ръдърфорд. Предлагам ви да започнете с родния му град: Хамлет, Айова. Много интересно място. Освен това в произведенията на Фолоус много често се споменава Айова. Някакви въпроси към мен?
Алекс го гледаше. Знаеше, че времето й изтича, а той й бе дал толкова малко, от което да продължи. Не й бе казал какво се очаква да предприеме, накъде да поеме. Ако щеше да следва посланието в книгата, се нуждаеше от неговата помощ. Но как да я получи? Какви въпроси да зададе и как да ги формулира, та останалите да не разберат нищо?