Лицето на Фиск грейна и Алекс усети прилив на гордост.
— Много добре. И след време Ричард успя наистина да намери повече информация за Шона. Разбира се, никой в „Рок Маунтин“ не знаеше, че я търси. Никой не биваше да разбере. Но той изрови това, което му трябваше. И то преобърна всичко.
— И вие наистина нямате представа какво е открил — каза малко по-смело Алекс. — Или просто не искате да ми кажете?
Фиск се поколеба. Накрая каза:
— Попитахте ме за връзката с Пол Фолоус. Е, аз ви казах, че не знам кой е истинският извършител на това престъпление. Но мога да ви споделя следното: това, което е открил Ричард, е изцяло свързано с писателя. Всичко. Пол Фолоус е ключът. Открийте самоличността му и ще намерите и убиеца.
Същата вечер
12
Понякога лекционната зала изглеждаше по-голяма, отколкото бе в действителност. Банките бяха събрани на малки тесни редове. Студентите обикновено идваха по-рано и си говореха за ученето, за социалния живот в Джаспър, за плановете си за бъдещето. С няколко изключения не бяха приятели. През трите години в колежа се бяха превърнали по-скоро в конкуренти. Някои, също като Алекс, предпочитаха да не вдигат много шум около себе си; други пък даваха мило и драго, за да се доберат до най-добрите докторантски програми в страната. Когато завършваш незначителен колеж като този в Джаспър, единственият начин да те забележат, е да покажеш пълно превъзходство в своята област.
Пак бяха деветима — Даниел Хейдън се бе върнал.
— Не можа да устискаш, а? — подхвърли Майкъл Танър. — Сигурно е започнал да ти липсва.
— Да бе! — изсумтя Хейдън. — Как ли пък не!
Както винаги точно преди появата на професора настъпи напрегнато мълчание. Екранът изпука и всички отново видяха Олдис седнал на масата, сплел пръсти и впил поглед право пред себе си. Можеше да е навсякъде — бетонното помещение беше напълно безлично. Нищо чудно да беше и в някоя празна лекционна зала съвсем близо до тях.
— А сега — започна той, — кажете ми, започнахте ли да виждате схемите в „Спиралата“?
— Започва да ми се струва, че романът е някакъв вид алегория — обади се Крисчън Кейн. — Градът е невероятно странен.
— Ню Йорк от романа наистина е много странен — съгласи се Олдис. — Тази книга е за нашата героиня Ан Мари, която напуска родната Айова и се опитва да намери своя собствен път. И къде попада?
— Попада в някакъв… лабиринт — каза Сали Мичъл.
— Много добре. — Олдис кимна доволно. — Точно такава е обстановката в последните двеста страници на „Спиралата“. Четенето й дотук просто се плъзгаше по повърхността. Всичко в книгата е огледално, отражение на нещо друго. Ан Мари не се движи из джунгла, а из огледална къща. Където й да отиде, Фолоус й поставя препятствия. — Млъкна и килна глава настрани, сякаш се замисли. — Препятствия, да… но какво всъщност прави писателят според вас?
Никой не отговори. Няколко души сведоха поглед, като че ли не можеха да погледнат професора в очите, ако нямат отговор на въпроса му.
— Хайде — подкани ги Олдис, тонът му стана по-остър. — Какво прави Фолоус?
— Подмамва я.
Беше Джейкъб Келър. Премигна бавно срещу екрана, на лицето му бе изписана небрежна незаинтересованост. Но съвсем не беше така — Келър беше нащрек. Както винаги.
— Защо мислите така?
— Не е ли ясно? — отвърна Келър. — Опитва се да направи всичко по силите си, за да не й позволи да успее. Той е кукловодът на Ан Мари… или тя е по-скоро като плъх в лабиринт.
— Плъх в лабиринт — повтори Олдис, сякаш никога досега не бе чувал да описват романа с този израз. Но беше ясно, че фразата е точна, тя идеално прилягаше на моделите и темите в книгата. — Мисля, че сте прав. Някои литературни критици твърдят, че романът е феминистичен текст. Но като видите как Ан Мари се лута из този град-лабиринт, започвате да се чудите дали Фолоус не се…
— … опитва да я подлуди — каза Алекс.
Той се извърна към нея.
— Точно така, госпожице Шипли.
— Значи твърдите, че Фолоус изобщо не е феминист — намеси се и Мелиса Лий, пресипналият й от цигарите глас едва се чуваше в залата. — Че е точно обратното. Че мрази жените и се опитва да доминира над главната си героиня.
— Твърдя — каза Олдис, — че Фолоус в никакъв случай не е благосклонен писател.