— Не. — Алекс осъзна прекалено късно, че го е казала на глас. — Все още е гениален. Все още има своя интелект.
Сали се засмя и в очите й блесна гняв.
— Разбира се, че ти ще мислиш така.
Алекс прехапа език и извърна поглед.
— Къде е Луис? — обади се Фиск от инвалидната количка. — Няма ли да дойде?
— Луис Прайн сигурно се е побъркал покрай онези откачалки — каза Марсдън.
— Стига, Франк. — Приятелката му игриво му стисна ръката.
— Сериозно, Луси. Казвал ли съм ти с какво се занимава Луис? Директор е на един затвор, в който държат адски гадни типове. Нямам представа как успява да запази разсъдъка си при това положение. Наистина нямам.
— Утре — каза ректор Фиск — ще отидем на поклонението в източния двор пред Кулата. Алекс ще произнесе надгробното слово, а всички, които искат да кажат по няколко думи за Майкъл, също ще получат думата. — Сали изхлипа от дивана, звукът беше сух като мъртви листа. — Много се радвам, че се съгласихте да отседнете при мен. Нямате представа колко съм щастлив, когато чувам отново гласовете на най-добрите си студенти в дома си.
Ректорът помълча, после кимна на Матю Оуен да го закара в стаята му
Сали също излезе и разговорите станаха по-свободни. Алекс се опитваше да ги анализира, да намери в тях информация, която да й помогне в поставената й задача. Но не откриваше нищо. Струваше й се невероятно, че някой от тези хора е могъл да предаде Майкъл, а още по-малко — да го убие. Изглеждаха й точно като на погребението на Даниел: чувстваха се неловко от скръбта си, правеха всичко по силите си, за да запълнят мълчанието, което щеше да ги накара да си представят трупа, библиотеката, разхвърляните книги. „Те са просто група стари приятели, Алекс. Олдис те подведе, измами те. Когато се прибереш, трябва да…“
Качваше се бавно към стаята си.
Разговорът за Олдис отпреди малко я бе разстроил. Беше сигурна, че професорът е невинен за убийствата в „Дюмант“. В края на краищата точно нейното разследване бе доказало извън всякакво съмнение, че Олдис не може да ги е извършил.
Ами ако бе станала грешка? Ако Олдис беше манипулирал вечерния курс, а сега ги манипулираше и за убийството на Майкъл Танър?
Не. Олдис беше невинен и този път. Той нямаше никаква вина, а някой в тази къща криеше отговорите, които можеха да отведат до убиеца на Майкъл.
Тръгна по тъмния коридор. Вторият етаж беше тих, чуваше се само приглушеният разговор на другите долу. „Тук ли е все пак? И има ли го изобщо?“
Мобилният й телефон завибрира.
— Да?
— Доктор Шипли? Обажда се детектив Блак.
„Открили са нещо!“
— Може ли да се срещнем в източната част на кампуса след двайсет минути? — попита Блак.
— Разбира се. Какво е станало?
— Нищо особено. Просто искам да ви покажа нещо, което според мен ще ви се стори интересно.
— Ще дойда. — И прекъсна връзката.
Продължи по коридора. „Отговорите“, мислеше си. Имаше много причини да се върне в Джаспър, някои от тях всъщност егоистични.
Влезе в библиотеката и светна. Приближи се с благоговение към полиците. Фиск бе подредил книгите по хронология и течения. Дали ръкописът не бе скрит някъде тук?
Започна от Уилям Уърдсуърт и романтиците, Уитман и американската поезия, Хазлит и критиците, след това мина към модернистите. Тази полица беше по-празна, но въпреки това съдържаше разнообразна литература: Елиот, Опън, Паунд. Прокара пръсти по томовете, остави инстинктът й да я води.
„Къде си? Съществуваш ли?“
Продължи да оглежда рафтовете. Тук нямаше нищо. Абсолютно нищо. Бе прегледала целия етаж, бе проверила във всяка стая, а не беше по-близо до целта си. Ръкописът беше фарс, поредната спекулация…
Спря. Все още беше при модернистите и разглеждаше изследванията за Фолоус. Тук беше прочутият текст на Бенджамин Лок за „Спиралата“ и, разбира се, трудовете на Стайли Фиск за феминистичните възгледи на Фолоус. Както и двата тома на Олдис, които бе писал в затвора. Тя се взря в полиците, в подредбата на книгите. Системата, която бе забелязала преди малко, тук се чупеше. „Призракът“ на Олдис бе малко по-напред от другите и като че ли не беше толкова прашна.
Алекс посегна и я дръпна от полицата — и чу някакво тихо щракване. Идваше точно иззад томчето. Вгледа се по-внимателно в празното място. Зад книгата имаше отвор, вдлъбнатина в стената.