И във вдлъбнатината имаше сгънати листове
С разтуптяно сърце тя посегна към тях.
— Алекс? — Тя стреснато се извърна. — Какво правиш тук?
Беше Келър. Беше се облегнал на рамката на вратата с бира в ръка. Също както когато бяха студенти. При други обстоятелства коленете й щяха да се подгънат.
— Ъъъ… нищо. Просто разглеждам книгите на Фиск.
Той влезе и подметна:
— Луси Уигинс значи, а?
Алекс застана с гръб към полиците, с отчаяната надежда, че Келър няма да види тайника.
— Странна работа, нали?
— Изглежда ми по-различна на живо. — Отпи от бирата. — Гледах я в „От местопрестъплението: Маями“ преди няколко месеца. Потърсих информация за нея в интернет. Омъжена с деца, няколко пъти се е лекувала от зависимости. Обичайното. Чудя се дали знае, че и Франк е женен.
— Как би могла да не знае? — Алекс извъртя очи. — Изглеждат щастливи.
— Изглеждат
Той се приближи още повече, спря точно под лампата и попита:
— Тази вечер пак ще ходиш при Олдис, нали?
— Да. Но първо ще се срещна с детектива.
— Какво се надяваш да ти каже? Че знае кой е убил Майкъл? Че има всички отговори? Как би могъл да знае, Алекс?
— Олдис е по-умен от всички нас.
— Разбира се, че е по-умен. Но е и по-опасен.
Тя извърна поглед.
— Трябва да отида при него.
Келър стоеше и я гледаше.
— Трябва да отида пак, защото ако той има нещо общо с убийството, то значи всичко, което направихме в Айова, е било напълно безсмислено. Не го ли разбираш, Келър? Не схващаш ли?
Той задиша тежко. Беше зачервен от алкохола.
— Мелиса твърди, че Даниел не се е самоубил.
Нещо в нея се скъса.
— Какво искаш да кажеш?
— Поговорихме си. Каза ми, че понякога се чувала с Даниел. Веднъж отишла със семейството си до Манхатън и се видели. Прекарали заедно цял ден, запознал я с всичките си приятели полицаи.
— И?
— И бил добре, Алекс. Щастлив. Не приличал на човек, който се кани да си пръсне мозъка на предната седалка на служебната си кола.
Алекс се замисли. В стаята сякаш бе станало по-хладно, нощният студ пробиваше през стените. Отново се почувства, че я въртят хаотични сили, че я дърпат едновременно във всички посоки. Опря гръб на библиотеката.
— Какво искаш да кажеш, Келър?
Той сви рамене.
— В работата на Даниел имаше много стрес. Помисли си. Детектив. От Нюйоркската полиция. Може би зверствата, на които е станал свидетел, са го изкарали от релси… — Млъкна, търсеше думи. — Или пък Мелиса е права и всичко това с Даниел и Майкъл има нещо общо с Олдис.
В очите й проблесна гняв.
— Невъзможно.
— Виж какво, Алекс — каза Келър и направи крачка към нея. — Чуй ме добре. Трябва да внимаваш. Да го наблюдаваш, да обръщаш внимание на всяка подробност. Да си много съсредоточена. Ако лъже, както смятат всички в тази къща, с изключение на теб, ако е свързан и по най-бегъл начин със смъртта на Даниел и Майкъл, значи имаме модел. И ти може да си част от него. — Спря. Никога не я бе гледал така настойчиво и тя не успя да издържи погледа му и извърна очи към тайника. — Ти може да си следващата.
14
Детектив Брадли Блак държеше книга и по някакъв начин тя инстинктивно разбра, че е „Спиралата“ на Фолоус. Щом я видя да идва, детективът прибра книгата в джоба си и когато Алекс спря до него, каза:
— Поисках да се видим, за да ви дам възможност да погледнете поне веднъж, без онзи задник Райс да се навърта наоколо.
— Имате предвид библиотеката на Майкъл?
— Да. — И я поведе през двора. Стъпките му отекваха.
— Благодаря, детектив. Наистина искам да погледна. Но нямам нужда от милостиня.
— Не е милостиня. Мислите се за герой в този колеж и в известен смисъл сте. Очаквам да кръстят библиотеката на ваше име, когато Фиск ритне камбаната, и да поставят ваша бронзова статуя на голямата поляна. Но мнозина мислят, че сте спасили човек, който не е бил съвсем невинен.
— И какво ви кара да смятате, че ми пука какво мислят хората? — наежи се тя.
— Имате татуировка на рамото.
— И какво от това?
— Има два типа жени — продължи той и за първи път съвсем леко се усмихна. Щеше й се да го харесва, но не беше така. — Такива, които имат татуировки, и такива, които нямат. Такива, които са убедени, че са център на вниманието. Те знаят, че хората ги зяпат, опитват се да ги разгадаят. Да ги прочетат като отворена книга. Какво пише на татуировката ви?