Татуировката сякаш започна да пари рамото й. Спомни си пиянската нощ в Кеймбридж, когато си я направи. Беше надпис с най-завъртените букви, които татуистът с множество пиърсинги и брада катинарче успя да изпише:
— Un buon libro non ha fine.
— Нямам представа какво означава това, професор Шипли.
— Добрата книга няма финал.
Вече излизаха от студентското градче. Блак гледаше надолу към асфалта. Струваше й се, че му се иска да каже нещо, но не намира точните думи.
— Ако това убийство е точно като предишните две — почна той накрая, докато минаваха покрай Бейкън Хол, където бе преподавал Майкъл Танър, — убиецът няма да се задоволи само с един труп. В „Дюмант“ има две убийства, две жертви.
— Знам това, детектив. — И добави по-тихо: — Спомням си.
Блак спря. Нещо привлече погледа му — кос, който излетя внезапно от едно дърво в двора. Проследи движението на птицата, докато тя не се превърна в точица в небето, след това продължи: — Изучавали сме вашия случай. В полицейската школа. Останалите му се присмиваха. Студентка по литература разкрила убийство? Голям майтап! Но аз бях очарован от начина, по който сте го направили.
Тя се взря по-внимателно в него.
— Това свалка ли е, детектив?
— Ректор Райс твърди, че сте непредвидима. Че не зачитате правилата. Че някои от нещата, които сте направили по време на вечерния курс, са можели да донесат неприятности на ръководството на колежа. Че заради вас вие и приятелчето ви сте можели да загинете.
Алекс нямаше какво да каже. Вярно си беше.
— Но ако искате да знаете какво мисля аз… Според мен малко непредвидимост ще се отрази добре на това разследване. Вие можете да станете посредник между нас и Олдис, да повторите това, което сте направили през деветдесет и четвърта.
Тя бръкна в джоба си, напипа никотиновата дъвка и я стисна, все едно можеше да й подейства само от докосване.
— Искам да ви попитам нещо, детектив.
— Каквото поискате.
— Защо тормозите Сали Танър?
Той извърна поглед.
— При убийство съпругата е първата….
— Не ми пробутвайте тези глупости — каза Алекс. — Това не е тъпа любовна драма. Това убийство е предумишлено, има предварителен сценарий. Извършителят му се опитва да създаде някакво извратено произведение на изкуството. Сали не беше такава. Не е такава — поправи се Алекс. — Моля ви. И без това страда достатъчно.
Той стисна устни, намръщи се, после каза:
— Тя е изневерявала на Майкъл. Ходила е с колата на юг, сигурно се е срещала с друг преподавател. А може би дори и със студент.
— Сигурен ли сте?
— Да. Всеки уикенд е ходила до университета „Дюмант“.
Алекс си спомни какво бе казал Крисчън. „Процедурата — помисли си тя. — Сали също е играела“.
— Да тръгваме — каза детективът. — Става късно.
На пода имаше лампа без абажур, голата електрическа крушка хвърляше бяла светлина. На едната стена имаше грозна тъмна пукнатина. Някой от разследващите я бе оградил с тебешир. Един стол бе прекатурен в ъгъла. Покривката на масата бе издърпана и чиниите бяха разпилени по пода, някои бяха счупени на хиляди блестящи парченца. „Съпротивлявал си се, нали, Майкъл? Борил си се с това копеле и почти си го победил“.
— Сали Танър се е прибрала към девет вечерта — каза Блак. — Заварила всичко така. След това тръгнала към кабинета.
— Мили боже! — възкликна Алекс.
— Разбира се, няма никакви свидетели. Студентите под наем от другата страна на улицата вдигали купон и не са забелязали нищо. Сякаш убиецът изобщо не е влизал в къщата. — Блак се размърда неспокойно. — Елате да видите и кабинета.
В коридора имаше двама оперативни работници, говореха си тихо. Погледите им се стрелнаха към Алекс, задържаха се върху нея за секунда, после се отместиха. Всичко в къщата на мъртвия беше обвито в мистерия.
„Той си мисли, че съм готова за това — помисли Алекс. — Мисли си, че вечерният курс ме е подготвил“. Искаше да каже нещо. Да му обясни, че не е готова.
И наистина не беше. Но влезе в ужасната стая. Кървавото петно беше първото, което забеляза. Полицаите бяха очертали и него с тебешир. Крилата на Роршаховата пеперуда, разклоненията, излизащи като пламъци от краищата — толкова педантично пресъздадени, сякаш бяха рисувани с четка. Но също така и прости, като драсканица на дете.