Олдис го огледа и попита:
— Харесва ли ви моят курс, господин Марсдън?
— Много даже.
— И какво точно ви харесва в него?
— Че се случват неочаквани неща. Че може да очакваме всичко.
Олдис, явно доволен от отговора, продължи:
— Господин Прайн?
— Да го наречем интрига — каза младежът.
Очите на Олдис се спряха върху Алекс.
— А вие, госпожице Шипли? И на вас ли ви харесва това преследване, в което ви въвличам?
Тя не знаеше как точно да му отговори. Дали й харесва? Това не беше точно думата, която би употребила.
— Аз… разбирам защо постъпвате по този начин — каза тя.
— Нима?
— Така мисля, да. Ако просто ни разкриете самоличността на Пол Фолоус, ако ни дадете информацията, която сте открили в „Рок Маунтин“, не само че ще е прекалено лесно за нас, но и няма да е правилно.
— Мисля, че много добре разбирате моите методи — каза Олдис. — Чаках дванайсет години, за да стигна дотук, и мисля, че мога да устискам още няколко седмици.
Изсмя се. Няколко души в залата направиха същото.
— Освен това не съм сигурен дали този, когото смятам за Пол Фолоус, е наистина той.
Студентите се разшумяха. Никой не знаеше как да приеме това изявление.
— Какво имате предвид? — попита Танър. — Мислех, че сте се добрали до нова информация, професоре. С която никой досега не е разполагал.
— Точно така — отвърна Олдис. — Но тук работим с вероятности. Уравнения с неизвестни. Може да достигнете до дъното на материята и да откриете, че моята информация е погрешна. Че този, когото съм смятал за Фолоус, изобщо не е той. Това се случва непрекъснато с изследователите на Фолоус. Смятам, че този път съм прав, но…
Незнайно защо това признание уплаши Алекс. Ужаси я. Как така не е сигурен?
— Има ли изобщо значение? — попита Мелиса Лий. Гледаше Олдис предизвикателно.
— Какво дали има значение, госпожице Лий?
— Дали ще бъде намерен Фолоус. Това ще промени ли света по някакъв начин? Ще означава ли нещо?
— Разбира се. Ще означава всичко.
Алекс кимна, после се усети. Не биваше да се доближава толкова до него. Би било много опасно да мине на негова страна, да създаде отношения с него. В ума й изплуваха вестникарските изрезки на ректора Фиск, мъртвите момичета, книгите…
Професорът продължи:
— Ако намерите Фолоус, ще разрешите една от най-великите световни…
И млъкна.
— Професоре? — обади се Хейдън.
Чу се сподавен звук и Олдис се хвърли напред върху масата, към мястото, където вероятно бе закрепена камерата. Бързината на това движение стресна Алекс. Брадичката на Олдис се удари в металния плот. Очите му се изцъклиха, после той изчезна от полезрението им, а камерата се разтресе. След малко обективът й се фокусира върху едното му око. Сякаш беше видял нещо, което не можеше да се опише с думи, нещо ужасно или красиво, чието значение не можеше да разбере.
— Аз… — почна той, останал без дъх, и млъкна.
Надзирателите се втурнаха напред. Лицата им както винаги не се виждаха, но единият се наведе и камерата го хвана. Широка челюст, рядка тридневна брада. Едното му трескаво око влезе в обектива. След това лицето му изчезна.
Мониторът угасна.
— Какво стана, по дяволите? — възкликна Крисчън Кейн.
— О, не отново — каза Келър.
Алекс затаи дъх. Не й харесваше, че я изоставя така. Не и след като бе събрала всичката онази информация от ректора Фиск. Не и след като бе видяла снимките от местопрестъпленията. Чувстваше, че вече е по-близо до отговора, сякаш посланието в книгата най-накрая започваше да придобива реални измерения.
— Трябва ли да го чакаме да се появи отново? — попита Лий раздразнено.
Но преди някой да отговори, мониторът просъска и на него отново се появи картина. На масата на Олдис седеше непознат мъж. Беше със сив костюм и малки очилца, които още повече смачкваха лицето му. Взираше се тържествено в камерата.
— Казвам се Джефри Олифант — каза бавно мъжът, гласът му беше глух. — Аз съм директорът на затвора „Рок Маунтин“. Със съжаление ви информирам, че доктор Олдис няма да може да продължи лекцията си тази вечер. Отведоха го в килията му, където ще бъде прегледан от медицинския ни персонал. Страда от рядка неврологична болест, както вече ви е казал. Няма нищо тревожно. Ако е в състояние да преподава, ще изнесе следващата си лекция както е по разписание. Благодаря ви за разбирането.