— Ще ми кажеш ли какво си открил в библиотеката, или няма? — попита тя сърдито.
— Още не.
— Ако не ми кажеш, Келър, ще…
Той се наведе през масата и я целуна. Бързо и без предупреждение. Масата се плъзна по пода и бирата в бутилките се люшна, сякаш през входа на „При Ребека“ бе влязъл влак. Алекс го изгледа смаяно.
— Извинявай — каза той. — Без да искам.
— Келър…
— Виж.
Той се наведе към сака си, на който пишеше „ОБИЧАМ ВЪРМОНТ“, извади една книга и я плъзна по масата към нея.
Беше „Спиралата“ на Фолоус.
— Не е смешно, Келър — каза тя, докато си мислеше колко бързо се бе навел към нея и за допира устните му върху нейните. — Имам я. Същото издание.
Келър все едно не я чу.
— Отначало не повярвах — каза тихо. — Помислих си, че пак е някакъв номер на Олдис. Но после започнах да чета. Имам предвид — наистина се зачетох внимателно, Алекс. По начина, по който професорът говори за тази книга на лекциите. Започнах да я проумявам. Да я анализирам. Да я разглобявам на съставните й части.
— И?
Келър въздъхна, протегна ръка и пипна книгата, внимателно, сякаш можеше да го удари ток.
— Олдис е прав. Има толкова неща… Боже, Алекс, има толкова много неща вътре, които ни подсказват къде да го намерим.
— Имаш предвид Фолоус?
Той кимна.
— Да, така си мисля. Това е нещо като…
— … карта? — довърши тя вместо него, като си спомни какво й бе казал Фиск.
— Точно така. „Спиралата“ е шибана карта.
Сега тя докосна корицата на книгата и прокара пръсти по нея. Светът, който създаваше това произведение, беше объркващ и странен. Една жена в голям град, но този град бе необикновен. Небостъргачите не хвърляха сенки; улиците вървяха на зигзаг към градския център, към черното му, задушено от увивни растения сърце. Заглавието на книгата се извиваше нагоре, думите бяха като пипала и клони, прорасли от това приклещено сърце.
СПИРАЛАТА
Пол Фолоус
— Покажи ми какво си открил — каза Алекс.
— Значи тази сутрин отидох до библиотеката, казах ти. Мислех да почета, нали разбираш, да се подготвя за лекцията утре вечер. Но прегледах няколко страници и ми се доспа. В събота имах мач и все още не съм се възстановил.
— Само не ми казвай, че това си го сънувал.
— Не беше сън — отвърна той категорично. — Просто отпуснах глава на масата. И после…
— Какво после, Келър? — попита тя нетърпеливо.
— Виж.
Обърна книгата със страниците към нея и посочи.
Беше едва забележимо петънце, толкова миниатюрно, че на Алекс й заприлича на прашинка. Посегна да я махне с пръст
— Не — каза Келър. — Не е боклуче. Отпечатано е на страницата. Помислих си, че е само на моята книга, някакъв дефект. Но после отидох и взех екземпляра на библиотеката. Същата работа. Същото петно на абсолютно същото място.
— Какви ги дрънкаш, по дяволите?
Келър не отговори; просто отвори книгата и посочи. И тя видя малка мастилена точица в края на полето, съвсем мъничка.
Прозрението я удари челно.
— С това се отбелязва страницата!
— Именно. — Очите на Келър блестяха от вълнение. — Нещо като разграничител. Със сигурност е тази страница, защото на следващата няма такъв знак. Страница деветдесет и седма.
Алекс се зачете.
Беше епизод, който се развиваше в родния град на героинята -.Хамлет, Айова. Ан Мари планираше пътуването си до Ню Йорк, което трябваше да се превърне в нейното освобождение. Алекс прочете цялата страница два пъти, но не откри нищо съществено. Абсолютно нищо.
— Не виждам нищо, Келър. За мен това е най-обикновен епизод. Просто думи.
— Вгледай се по-внимателно.
Тя въздъхна. Мразеше тези тестове. Олдис, Фиск, а сега и Келър. Загадка след загадка, предизвикателство след предизвикателство. Не можеше ли да е по-просто?
Прочете текста още веднъж. В този епизод Ан Мари обясняваше на майка си, че заминава за Ню Йорк и че решението й е окончателно. Щяла да живее в апартамент в Ист Енд, при възрастния си чичо. В края на страницата Ан Мари казваше: „Това искам, майко. Напускам Хамлет утре“. И страницата свършваше. Нищо особено.
Алекс бе готова да се откаже, да каже на Келър, че не е открила нищо. Очевидно не беше толкова умна. Мислеше си за други неща, които искаше да сподели с него. Мрачни факти, които бе разбрала за Олдис, и…