— Сега — отвърна Алекс — трябва да отидем в Айова. Олдис ни води натам.
Алекс
Днешно време
25
Бяха под охрана в една стая на горния етаж в къщата на Фиск. Беше ранен следобед и слънчевите лъчи пронизваха като ножове пердетата с цвят на стари страници. В стаята имаше камина, две масивни библиотеки от двете й страни и над цялата композиция стенен часовник, спрял много отдавна на четири без двайсет. Крисчън Кейн не спираше да бръщолеви, че е невинен; да, неговата книга била върху очите на мъртвеца, но „какво означава това, какво наистина означава, след като всеки в тази къща има екземпляр от книгата, какво означава, щом…“
— Млъкни, Крисчън — каза Келър и писателят млъкна като сгълчано пале. Асистентът на ректора Матю Оуен стоеше зад инвалидната количка на Фиск и мачкаше дръжките й. Сали Танър и Луси Уигинс бяха в двата срещуположни края на стаята. Вдовицата беше заплашително спокойна, а актрисата нервно рисуваше с пръст елипси по прашната полица над камината. Франк Марсдън я гледаше, без да мига, и физиономията му показваше, че не може да повярва какво се случва. Алекс наблюдаваше всички, както я бе инструктирал Олдис, и се чудеше кой от състудентите й е превъртял.
Млад полицай пазеше вратата. Стоеше със скръстени ръце и зорко следеше всички.
— Погледни го — прошепна й Келър. — Това хлапе е уплашено до смърт. Нищо чудно, че не са го пратили да говори с Олдис.
При други обстоятелства би се засмяла.
— Защо Мелиса не дойде? — попита Фиск. Оуен продължаваше да мачка дръжките на количката му, движенията му бяха като под хипноза. Алекс се опита да се отърси от притеснителния спомен с главата на Мелиса пред чатала на асистента, от начина, по който той…
Оуен сякаш усети мислите й и я погледна и тя извърна очи.
— Никой не знае — обади се Келър.
— Мелиса няма нищо общо с това… което се е случило долу — заяви Крисчън. В гласа му прозвуча паника. — Няма начин да е замесена.
— Говореше много за Даниел — каза Франк. Луси спря да рисува по полицата и се отдалечи от студената камина. — Стори ми се… обсебена от смъртта му.
— Какво имаш предвид? — попита Келър.
— Изглеждаше убедена, че не се е самоубил. Говори ми за това снощи, преди да си легнем. Главата ми беше поразмътена. Бяхме пили в самолета, а след това пак пихме, когато дойде Сали, и умът ми беше малко… нали разбираш. Не обърнах внимание на думите й. Но сега, като имаме предвид какво се случи с Майкъл и Луис… Мили боже, дали пък не е била права и Даниел просто да е бил първият?
— Даниел се самоуби — каза със съвсем спокоен глас Сали. Стоеше сама в ъгъла, беше стиснала устни и очите й прогаряха като жарава; скръбта й я отделяше от останалите. — Беше разстроен заради някакъв случай, по който работеше. Пъхнал е дулото на служебния си пистолет в устата си. Беше нюйоркски детектив, живееше под огромен стрес… Да не усложняваме смъртта на Даниел само заради… това.
— Мелиса каза, че Даниел е бил щастлив — намеси се Франк с тих и спокоен глас. — Каза, че…
— Мелиса казва доста неща — прекъсна го Сали и го изгледа злобно. — Нека те питам нещо: ти вярваше ли й, докато бяхме студенти?
Той се размърда, изпълнен с неудобство.
— Е?
— Не — призна тихо Франк. — Никой не й вярваше.
— Тази жена има психологически проблем. Самият Майкъл ми го е казвал.
Алекс се наведе напред.
— Сали, да не би да смяташ, че Мелиса е извършила тези убийства?
Сали я погледна студено. Очите й сякаш казваха: „Как си позволяваш да ми задаваш този въпрос? Точно пък ти…“
— Добър въпрос — обади се от количката си ректорът Фиск. — Подозираш ли я, Сали?
Сали като че ли се замисли, сякаш се опитваше да намери точните думи. Накрая каза с все така спокоен глас:
— Майкъл ми каза, че Мелиса понякога му се обаждала. Имала проблеми с брака си. Аз… ами… разбира се, че изпитах ревност. Спомних си репутацията й от времето в колежа. Че кой не я помни? Но тя продължи да му се обажда и Майкъл винаги вдигаше телефона. Затваряше се в библиотеката и си говореха, а аз долепвах ухо до вратата и подслушвах. Понякога си говореха с часове. И започнахме ужасно много да се караме заради това. — Сали потръпна, може би от спомена, а може би и заради случилото се през последните седемдесет и два часа. Не стана ясно.