— Върви — каза й той и пак се протегна към Марсдън. Очите му се бяха подбелили и разкъсаната му трахея отново изгъргори. — Доведи някой.
Тя започна да вика за помощ.
— Не — спря я Кедър. — Къщата е прекалено голяма. Ние сме в далечното крило. Трябва да отидеш.
Алекс затича. Зави зад ъгъла се втурна към стълбището.
Спря. Асансьорът, с който Фиск се движеше между етажите, беше вляво от нея. Натисна копчето и зачака. Чу стърженето на въжетата в шахтата три етажа под нея. Когато кабината наближи, си спомни какво й бе казал Келър. „Покривът“. Представи си как Олдис се показва на прозореца, пъха жицата, увива я около шията на Марсдън и започва да дърпа.
— Помощ! — завика тя отново и гласът й отекна в огромното пространство.
Една врата в другия край на коридора се отвори и от нея изскочи Крисчън Кейн по пижама.
— Алекс, какво става?
— Повикай някого, Крисчън. Повикай Блак. Франк… — Асансьорът спря на етажа и вратите му се отвориха. Тя бутна Крисчън вътре. — Върви! Върви!
Хукна обратно. Трябваше да се върне при Келър, да види дали не може да помогне с нещо. („Мъртъв е, Алекс. Видя очите му“.) Зави зад ъгъла и затича с всички сили. Погледна към дъното на коридора и…
Нищо.
Жицата си висеше от прозореца.
Келър и трупът бяха изчезнали.
Айова
1994
43
Олдис ги бе довел до края на света. „Сияйният град“ беше лудница от друга епоха: готическа фасада; стрехи, скрити в черни сенки; кула, която изскачаше неочаквано като лошо предзнаменование от страничната част на сградата. Изглеждаше необичайно в тази простовата провинция. Както и те двамата всъщност. „Тук нищо не си е на мястото — помисли си Алекс, докато минаваха през пропускателния пункт и поемаха към сградата. — Особено пък ние двамата“.
Овехтяла зацапана табела съобщаваше как се казва клиниката: „Сияйният град“, дом за проблемни момчета, построен през 1957 година. Двамата застанаха пред входа, може би събираха сили да влязат, а може би чакаха някакъв знак, който да им обясни защо са тук.
„Защото трябва да намерим Фолоус. Защото Олдис е невинен. Защото двете мистерии са едно и също“.
Мястото не им изглеждаше никак обещаващо. Няколко санитари сновяха из приемната, но иначе бе тихо и спокойно. Нямаше никакви буйни луди, нито кротки умопобъркани. Тази сграда сякаш бе долетяла през времето. Дори тапетите бяха на райета във всички цветове на дъгата и тази шарка говореше за щастие и никак не се връзваше с мястото.
Алекс бързо тръгна напред. Келър я последва по дългия дезинфекциран коридор към друг, съвсем същия, и каза зад гърба й:
— Не знам, Алекс. — Предпазливостта в гласа му сякаш я подканяше да го опровергае. И тя не знаеше дали постъпват правилно и тази неизвестност я изнервяше. Ами ако бяха сбъркали? Ами ако Олдис не ги бе водил към това място? Тогава вече нямаше къде другаде да отидат. Утре щяха да се качат на самолета за Джаспър и вечерният курс щеше да свърши.
— Търсите ли някого?
Алекс се обърна. Една жена с бяло сабо и бяла престилка тъкмо бе излязла от някаква врата. Държеше няколко медицински картона. Лекарка.
— Да — каза Алекс. — Терапевт, който е работил тук преди време. А може би още работи.
— Не са останали много лекари — каза жената. — Закриват клиниката и в момента сме в процес на прехвърляне на пациентите в институция в Демойн. Как се казва?
— Мороу — отвърна Алекс. — Доктор Мороу.
— Не съм чувала за такъв лекар — каза жената. — Но съм в „Сияйният град“ само от два месеца. Нека попитам някой, който би могъл да знае. Ще ме изчакате ли тук? — И им посочи мрачното фоайе.
Алекс седна на един от неудобните столове, каквито има само по болниците. Кимна на Келър да се настани до нея, но той махна с ръка, за да покаже, че предпочита да остане прав. Чак тогава тя осъзна, че пластмасовият стол просто не може да го побере.
След две-три минути дойде слаб мъж с прошарена коса. Изглеждаше уморен. Погледна ги подозрително.
— Терез ми каза, че искате да ме питате нещо.
— Вие доктор Мороу ли сте? — попита Алекс.
— Не — отвърна мъжът и на устните му се появи колеблива усмивка. — Казвам се Алън Бърн. Бях стажант на Мороу. Той почина през деветдесет и първа.
Сърцето на Алекс прескочи. Бяха закъснели.