— Не — каза Алекс.
— Двете момичета от „Дюмант“ откриха истината — продължи Лидия. — Дойдоха заедно, защото Олдис ги бе пратил, но само едната се върна втори път. По-умната. Намери тази стая, също като теб. И мисля, че Чарли й е разказал разни неща за баща си. Казал й ги, защото била… — тя снижи засрамено глас — курва. Май го е докоснала. Би направила всичко, за да получи това, което иска. И Чарли се раздрънкал. Издал баща си. Разказал всичко за момичетата, за труповете и енциклопедиите. Но това момиче и приятелката й си тръгнаха от Айова, преди да успея да направя каквото и да било. Чак след няколко дни събрахме кураж да отидем до „Дюмант“. Трябваше да го направим. Доктор Мороу не бе успял да направи чудо, нали разбираш. Никой не може да предотврати онова специално настроение. Никой.
Алекс започна да вижда ясно цялата картина. Шона и Абигейл бяха идвали тук, също като нея. Шона бе решила да се върне пак. Сама. Да порови още малко. Да спечели играта. Дали изобщо е казала на Абигейл какво е открила?
— Разбира се, съжалявам, че прибързах — продължи Лидия. — Чак когато се прибрах у дома, разбрах, че Шона ни е отмъкнала нещо. Нещо лично. Години наред чаках книгата да излезе на светло. Някой да я хареса… е, това вече няма значение.
Алекс си помисли, че трябва веднага да избяга. Опита се да отстъпи назад, да се отдалечи от Лидия. Усети как ръбът на един кашон се вряза в крака й.
Лидия се намръщи, сякаш Алекс е развалила всичко, сякаш й е влязла в сюжета и краят настъпва прекалено бързо.
— Чарли — каза тя с писклив злобен глас. — Ела тук, моля те. Време е.
Алекс
Днешно време
53
„Дишай, Алекс.“
Оуен я беше пуснал и тя седеше на земята. Ставаше все по-превъзбуден, докато разказваше подвизите си, наслаждаваше се на превъзходството си в Процедурата. Години наред бе кроил планове и чертал схеми за последната грандиозна сцена. Бе докопал последния роман на Фолоус и го бе вплел в своята собствена шахматна дъска. Бе ги събрал, за да ги избива един по един. Но Алекс знаеше, че вече започва да губи контрол. Защото дори да убиеше нея и Келър, имаше и други. Крисчън беше още в къщата. Сали. Никога нямаше да довърши играта и да изчисти всички пешки от дъската.
„Използвай това срещу него, Алекс. Убеди го да те пусне.“
Оуен продължи лекцията си пред почти празната зала:
— Всичко, което направих, Алекс, беше в името на Процедурата. — Усмихна се. — Бях същият като Даниел Хейдън някога. Съвсем не бях най-добрият студент, но имах данни да стана велик. Когато напуснах „Рок Маунтин“, вече знаех, че трябва да намеря някой, който вече е бил до края, един от изследователите, извървели целия път по картата. Не беше никак трудно да открия Бенджамин Лок в новия му университет…
Алекс вдигна глава, беше объркана. И изведнъж в ума й проблесна друг спомен: „Години по-късно си намерих друго протеже, което обаче не беше като Ричард“. Сега вече цялата перверзна схема й стана ясна: Оуен беше учил при Лок.
— Но и това се оказа разочарование. Лок още вехнеше по Олдис. Познавах го по очите му, виждах го всеки път, когато ме погледнеше — жалкия му опит да ме превърне в нещо, което не бях. Понякога ме наричаше Ричард и ми идеше да го убия. Да го спипам някъде в университета и да стоваря брадва върху главата му. Да го изтрия от лицето на земята. И точно тогава, в онзи забутан университет някъде в нищото във Върмонт, реших окончателно, че трябва да стана толкова добър, че никой от тях, нито Лок, нито Олдис, нито Фиск, да не смее да оспори превъзходството ми.
— Процедурата — каза Алекс. Гласът й прозвуча като немощна въздишка.
Оуен се усмихна.
— Ти не разбираш какво е да играеш играта на най-високото възможно ниво. Да потънеш в нея, да я живееш, Алекс. И за малко да ми отнемеш тази възможност. Като спаси вашия безценен професор. — Оуен изгледа заплашително Олдис. — Ти уби Фолоус. Ти превърна Процедурата в глупава игра, в която участват застарели учени, които се опитват да си върнат превъзходството и младостта с някакви малоумни сценки през уикендите. Ти демистифицира текстовете. Когато откри ръкописа, вече знаех какво трябва да направя. Аз бях един от малцината, които го бяха чели. Един от малцината, които могат да инсценират Процедурата по него. И така започнах да възраждам това, което ми бе дал Пол Фолоус.
— Но ако сега ме убиеш, никога няма да спечелиш. Има и други, които ще разберат какво си…