„Ако някой ми позволи, аз ще се бия. Млъкни, Ат, за да мога да обясня.“
— … и така Атвар Х’сиал и аз се заехме да разберем къде може да се намират зардалу, след като напуснаха Серенити… за да сме сигурни, че няма да се окажем близо до тях, когато напуснем Серенити… защото, вие разбирате, имахме онова малко зардалу, което остана с нас, когато всички други се изметоха презглава по канала…
— Извинете ме — голямата, със следи от радиация плешива глава на Джулиан Грейвс кимна. — Това е изключително важно. Вие казвате, че на Серенити има останало зардалу?
— Точно това казвам. Проблем ли имате с това, съветник?
— Напротив. А между другото, вече бивш съветник. Подадох оставка от Съвета по същата причина. Съветът на съюза изслуша — без да вникне, по мое мнение — и отхвърли изцяло нашите безпокойства! Те не вярват, че ние сме били на Серенити. Не вярват, че сме срещнали интелигентни артефакти на Строителите. И което е най-лошо, не вярват, че сме срещнали живи зардалу. Те твърдят, че всичко това е плод на нашето въображение. Така че, ако носите със себе си някакъв образец, някое малко или мъртво тяло или дори най-малко парченце от пипало…
— Съжалявам. Разбирам ви, но нямаме абсолютно нищо. Отново поради тъпа грешка на Посредника. Той обвини мен и Атвар Х’сиал в съглашателство вместо във вражда и преди да можем да му обясним, че сме изпълнени с омраза един към друг, издаде един от онези шумове като от кипящ чайник и до нас се появи вихър. Той ни запрати в транспортната система на Строителите. Точно преди вихърът да ни поеме, Посредника грабна малкото зардалу. Оттогава не сме го виждали. Атвар Х’сиал и аз излязохме от задния край на зардалската комуникация и попаднахме на малка като миша дупка планета, наречена Пепърмил. Но моят кораб беше все още на Глистър, заедно с целия ни основен кредит. Платихме и последния си цент да ни докарат на Миранда. И ето ни сега тук.
— Мога ли да говоря? — този път Тали не чака разрешение. — Вие сте тук. Вижда се. Но защо сте тук? Искам да кажа защо дойдохте на Миранда, където нито вие, нито Атвар Х’сиал сте у дома си? Защо не отидохте в някой друг, по-добре познат регион от спиралния ръкав?
„Внимателно! Съветник Грейвс, независимо дали е Джулиъс, Стивън или Джулиан е по-проницателен, отколкото си мислите.“ — бележката на Атвар Х’сиал към Луис Ненда беше повече заповед, отколкото предупреждение.
„Спокойно, Ат! Сега е време да кажем истината.“
— Защото, докато се върнем на планетоида Глистър и на моя кораб „Хев-ит-ол“, Атвар Х’сиал и аз бяхме напълно разорени. Единствените ценни неща, които двамата притежаваме… — Ненда бръкна в джоба на панталоните си и извади два малки квадрата пластмасов рекордер и ги стисна — са тези.
Под натиска на неговите пръсти квадратите едновременно заговориха: „Това е документ за самоличност 1013653 на ло’фтианеца Д’жмерлиа, всичките права за които принадлежат на сикропеанската му господарка Атвар Х’сиал.“ „Това е документ за самоличност 265358979 на хименоптата Калик WSG, всичките права за която принадлежат на карелианския й господар Луис Ненда.“
Повтарям: Това е документ за самоличност на ло’фтианеца Д’жмерлиа, всичките права за…
— Достатъчно — Ненда натисна края на пластмасовите пластини и те спряха да говорят. — Робите Д’жмерлиа и Калик са единствените активи, които ни останаха, но ние ги притежаваме, както добре знаете и както доказват тези документи — Ненда спря да си поеме дъх. Сега идваше трудната част. — И така ние дойдохме тук с претенция да ги вземем, да ги върнем на космодрума на Миранда и да ги дадем под наем, така че да си осигурим достатъчно средства да отидем на Глистър и да вземем „Хев-ит-ол“ — той погледна към Грейвс. — И няма полза да беснеете и да ни казвате, че Д’жмерлиа и Калик са свободни същества, понеже ние сме им позволили да се върнат свободни на Серенити, защото нищо от това не е документирано тук — той размаха квадратите, — а доказва противното. Така че не ми пробутвайте разни глупости. Просто ми кажете къде са.
Грейвс щеше да му вдигне голям скандал, Ненда го знаеше. Той се обърна към съветника в очакване на избухването.
Такова обаче не последва. По лицето на Грейвс преминаха много изражения, но никое от тях не приличаше на гняв. В сивите налудничави очи се четеше задоволство и ирония, дори нещо като съчувствие.
— Не мога да ви предам Д’жмерлиа и Калик, Луис Ненда — каза той, — дори да исках. Поради простата причина, че не са тук. Точно преди два часа напуснаха Делбрък… на високоскоростен преход за космодрума на Миранда.