Но в мозъка на Ребка тази идея скоро беше изместена от друга, по-неотложна грижа.
— Защо е самичък на вахта? За другите трябва да е очевидно, че той не е в състояние да взема решения — Ребка се наведе, хвана с две ръце главата на Джулиан Грейвс и я завъртя така, че да може да гледа право в очите на съветника. — Съветник Грейвс, чуйте ме. Имам много важен въпрос. Къде са другите?
— Другите… — Грейвс промърмори думата. Очите му примигнаха, устните трепнаха. Той кимна. Разбрал беше, Ребка беше сигурен в това, но изглежда беше неспособен да се насили да отговори.
— Другите — повтори Ребка. — Кой друг е на борда на „Иърбъс“?
Грейвс започна да потръпва, сухожилията на врата му се издуха. Мобилизираше се за някакво върховно усилие. Устните му силно се стиснаха, после се отвориха и възкликнаха.
— Единственият друг… „Иърбъс“ е… е Д’жмерлиа.
Ребка се напрегна да чуе смущаващия отговор. Той пусна главата на Грейвс и изсумтя разочаровано. Грейвс не го знаеше, но той даде единственият отговор, който доказваше, че си е изгубил разума. Д’жмерлиа беше мъртъв. Ребка беше видял с очите си как умря. От всички, които бяха влезли в Анфракт, Д’жмерлиа беше единственият, който беше абсолютно невъзможно да е на борда на „Иърбъс“.
— Достатъчно — Ребка застана отстрани на Грейвс. — Бедният! Да го отнесем, където може да почива, и да му дадем успокоително. Той има нужда от медицинска помощ, но единствените хора, които могат да му окажат такава, са онези, които са инсталирали мнемоничния двойник. Те са на Миранда, на хиляда светлинни години оттук. Аз не зная какво лечение да му приложа. Колкото до другите на борда, когато ги намеря ще им одера кожите. При никакви обстоятелства не е трябвало да го оставят тук самичък… дори формално той да е бил командващ.
Ребка се премести по-близо до Грейвс, хвана едната му ръка и направи знак на Ненда да хване другата. Докато го вдигаха съветникът объркано местеше поглед от единия към другия. Той не се съпротивляваше, но не би могъл да ходи без тяхна помощ. Мускулите му бяха силни, но краката изглежда не знаеха в каква посока се очаква да се движат. Ребка и Ненда излязоха от залата. Атвар Х’сиал остана самичка — най-важното правило в Космоса беше никога да не се оставя мостика на кораба без дежурен.
Заведоха Грейвс в лечебницата — той вече изглежда беше в полусъзнание — и го завързаха с предпазен колан.
— Няма да му помогне много, но поне няма да ни пречи — каза Ребка. Той завърза коланите по сложен начин. Ако е в състояние да разбере тези възли, то умът му е много по-наред, отколкото си мислим.
Двамата мъже тръгнаха назад към мостика. Бяха на последното разклонение на коридора, когато чуха стъпките на Калик да тракат в другия край.
— Обърна ли „Индълджънс“ — попита Ребка, без да гледа към хименоптата. Вместо да отговори на човешки език, Калик изсвири пронизително и издаде взрив от хименоптски тракания. Луис Ненда веднага скочи до Калик. Той вдигна малката хименопта и я разтърси.
— Какво ти е? — Ребка се отдръпна назад. Такова нещо просто не се прави с хименопта! Всеки, освен Ненда, който се опиташе да направи това с Калик, щеше да бъде изложен на мигновена смърт. Късата черна козина — хименоптски кожух, толкова ценен за неразумно множество ловци — беше настръхнала, жълтото жило инстинктивно излязло пет сантиметра в долния край на ниския корем. Ненда не беше разтревожен.
— Трябва да го направя. Тя е шокирана, вижте. Трябва да я извадя от това състояние — той удари силно хименопта по гладката кръгла глава с юмрук и издаде серия тракащи изсвирвания. — Казвам й да говори човешки… Това трябва да помогне. Тя не знае как да пъшка и се оплаква на човешки език. Хайде, Калик, кажи ми нещо. Какъв е проблемът?
— Аз обърнах к-кк-кораба — изфъфли Калик.
Тя сякаш се беше върнала назад към времето, когато човешката реч беше нова за нея.
— Да. После какво?
— Напуснах товарния трюм. Тръгнах по коридора. И тогава… тогава…
— Продължавай!
— Тогава… — жилото се прибра, но сега малкото тяло трепереше в ръцете на Ненда. — Тогава видях Д’жмерлиа. С-стоеше пред мен. В коридора, който водеше към командната зала.
— Калик, ти знаеш, че това е невъзможно. Д’жмерлиа е мъртъв… Ти лично видя — но очите на Луис Ненда говореха друго. Той и Ребка се спогледаха. Невъзможно? Може би. Но от два съвсем независими източника.
— Беше Д’жмерлиа. Не може да има грешка. Беше неговият глас, както и неговата външност — Калик постепенно се успокояваше. Тя беше изключително логично същество и всяко нарушение на логиката беше особено тревожно за нея. Но обяснението на човешки език възстанови нейните естествени начини на мислене. — Беше на около двайсет метра от мен в същия коридор. Извика ме по име и после ме заговори. Каза ми, че веднага трябва да отида в командната зала, тъй като Джулиан Грейвс имал спешна нужда от помощ — Калик спря и погледна Ребка. — Това е вярно, нали? А после, докато гледах право в Д’жмерлиа…