Тя спря да говори. Всяко око в целия черен кръг очи се замъгли и, сякаш веднага се разфокусира. Ненда я удари силно в пода.
— Не ми се прави отново на малоумна! Изплюй камъчето, Калик. Веднага или ще ти разпръсна карантиите из цялата зала.
Калик поклати глава.
— Ще го кажа, господарю Ненда, щом ми заповядвате. Но това е невъзможно. Докато го гледах, Д’жмерлиа изчезна. Не побягна, защото аз съм по-бърза от него и щях да видя всяко движение, което можеше да направи. Нито за момент не бях изгубила съзнание, както си помислих най-напред, защото бях във въздуха и скачах към него, когато той изчезна. Не може да е някакъв трик с отражение, някакъв особен оптически ефект, защото по-малко от секунда след като той изчезна, аз застанах на мястото, където беше стоял и почувствах разликата в температурата на пода, където бяха били краката му — Калик се отпусна тежко на пода, широко разперила всичките си крака. — Наистина беше той. Моят приятел Д’жмерлиа.
Ребка и Ненда се спогледаха.
— Както знаете, тя не лъже — промърмори Ненда. Говореше повече на себе си, отколкото на Ханс Ребка.
— Зная. От това се страхувам. Щеше да е много по-добре, ако лъжеше — Ребка си наложи да се откъсне от обърканите си мисли и да се върне към нещата, с които знаеше как да се справи. — Вие разбирате, че точно това каза и той — Ребка посочи с пръст към лечебницата, където лежеше Джулиан Грейвс. — Според него Д’жмерлиа бил единственото същество с него на „Иърбъс“.
— Да. Но не сме длъжни да му вярваме. Можем да проверим кой е тук. Ат може да подуши централното въздушно захранване и ако има някой друг на кораба, тя веднага ще го усети. Почакайте една минута — Ненда забърза навън, обратно към командната зала.
Никой от двамата мъже не се нуждаеше от обяснение за останалото. Ако, освен Грейвс и Д’жмерлиа на кораба няма други, тогава къде бяха Дариа й останалите? Почти сигурно на Дженизий. Което означаваше, че с отлитането на „Индълджънс“ те бяха останали там.
Ханс Ребка не изчака Ненда да се върне.
— Веднага щом господарят Ненда се върне от командната зала, отведи го на „Индълджънс“ — каза той. Ребка не помоли Калик, която все още лежеше на пода на „Индълджънс“ — той й заповяда. Ребка мразеше да се отнася към нея като към роб, когато тя така силно възразява, че не е, но сега беше време, ако изобщо някога може да се говори за такова, когато целта оправдава средствата. Хименоптата само кимна покорно, а Ребка забърза назад към разузнавателния кораб.
Калик беше свършила нейната работа в товарния трюм. „Индълджънс“ чакаше зареден с енергия и зададени команди, готов да се върне в Космоса. Ребка отиде да отвори люка. Той изпитваше непреодолимо желание да излети направо от трюма обратно на повърхността на Дженизий, но най-напред трябваше да бъде сигурен за положението на борда на „Иърбъс“.
Когато Луис Ненда се върна, той не беше самичък. Атвар Х’сиал беше зад него, плъзгайки се през коридорите със скокове от по двайсет метра.
— Не се безпокойте — отговори Ненда на незададения въпрос на Ребка. — Калик наблюдава от мостика. Тя имаше някакво разтройство, но след няколко минути ще е добре.
— Какво казва Атвар Х’сиал?
— Съгласна е с Джулиан Грейвс и с Калик. На борда няма никаква миризма на друг… освен на Д’жмерлиа. И тя отслабва. Ат казва, че вероятно той е бил тук и си е отишъл. Направо мистериозно. Ако бях от онзи тип хора, които се тревожат, това нямаше да ми излезе от ума — Ненда мина покрай Ребка през отворения люк на „Индълджънс“ и заразглежда пултовете.
— Значи сте готов?
— Да.
— Да се върнем на Дженизий.
— Готов съм. Но вие няма да отидете.
— Искате ли да се обзаложим? Отивам, иначе се нагърбвате с голямо бреме.
Ребка отвори уста да протестира, после промени намерението си. Ако Ненда иска да рискува, защо да го спира? Той беше лъжец и мошеник и гледаше само собствените си интереси, но беше един допълнителен ум и чифт допълнителни ръце — а и умееше да оцелява в критични ситуации.
— Чудесно. Влизайте и побързайте. Тръгваме веднага.
Но карелианецът гледаше през рамо към извисяващата се фигура на Атвар Х’сиал, застанала зад Ханс Ребка на люка.