— Ах-ха. Готов сте за отлитане, капитане, но преди да тръгнем, аз трябва да разменя набързо няколко думи с Ат и да й обясня кое как е.
— Луис Ненда — феромонното съобщение на сикропеанката беше силно, обертоновете, изпълнени с подозрение и може би укор. — Мога ясно да прочета мислите ви. Ние сме в безопасност в Космоса, а вие искате да се върнете на планетата Дженизий. Обяснете ми вашата постъпка… или ще ме загубите като партньор.
— Обяснение. Няма нищо, което се нуждае от обяснение — Ненда отиде близо до сикропеанката и се наведе до тъмночервената й раковина. — Бъди разумна, Ат. Ребка отива, ти виждаш това, независимо дали аз ще отида или не. Ние знаем, че там има всякакви ценни неща и че той е достатъчно тъп и няма да ги вземе, дори да има възможност. Някой трябва да отиде с него и да види какво може да се вземе.
— Тогава и аз идвам.
— И ще оставиш Калик и Грейвс да се оправят с кораба без капка разум и в двамата? Някой трябва да остане тук и да се грижи всичко да върви гладко.
— Вие може да останете. Аз ще отида на ваше място.
— Не ставай глупава, Ат! Ти и Ребка не можете да кажете една дума, която другият да разбере. Аз трябва да отида.
— Причината е в жената, Дариа Ланг. На нея искате да помогнете.
— Да помогна! Няма начин. Аз не разбирам значението на тази дума. Ат, ти наистина се вманиачаваш относно тази жена.
— Един от нас сигурно се вманиачава.
— Е, във всеки случай не аз — Ненда излезе изпод черупката и тръгна към люка. — Ат, трябва да ми вярваш.
Сикропеанката бавно се премести от пътя му.
— Нямам голям избор. Имам обаче условия. Чакахме твърде дълго и се отклонихме много от първоначалните ни цели. Искам да ми обещаете, Луис Ненда, тук и сега, че ако остана, веднага щом се върнете от Дженизий, ще вземем този кораб за наше ползване. Според Далсимър от Торвил Анфракт лесно може да се излезе… само влизането е трудно и опасно. Така че ние с вас ще напуснем „Иърбъс“ с този кораб и ще се върнем на Глистър, където ще вземем вашия кораб — „Хев-ит-ол“. Достатъчно дълго протакахме.
— Хей, на мен „Хев-ит-ол“ ми липсва не по-малко, отколкото на теб… дори повече. Приемам сделката. Веднага щом се върна, тръгваме.
— Само ние двамата.
— Кой друг? Разбира се, че само ние двамата. Върви и си приготви нещата. Аз трябва да тръгвам. Ребка вече е готов и чака — Ненда преустанови феромонното предаване, за да покаже, че разговорът е свършил и забърза навътре в „Индълджънс“.
Ханс Ребка наистина чакаше… но не Луис Ненда. Той седеше пред пулта и въвеждаше стартови команди. Лицето му изразяваше пълно разочарование. Ненда седна на седалката до него.
— Какво ни задържа? Хайде да се махаме оттук.
— Бих желал. Ако онова нещо ми разреши — Ребка кимна към един от дисплеите. — Опитвам се да отворя свързващата врата към външния трюм. Но командите не се изпълняват.
— Значи външният шлюз не включва. Това означава, че той се използва.
— Зная какво означава, но когато минах през него, беше празен — Ребка включи камера, която трябваше да покаже площта на шлюза. — Тогава как може да се използва сега?
Не се наложи Луис Ненда да се опита да отговаря. Докато гледаха, цикълът на въздушните помпи свърши. Външният шлюз сега имаше балансираща атмосфера с вътрешния трюм и вратата между залите можеше най-после да се отвори. Двамата мъже гледаха показаната на дисплеите картина.
— Корабното ядро — каза Ненда. — Как е пристигнало тук? Къде е било през цялото време? — преди Ханс Ребка да може да направи нещо да го спре, Ненда изтича до шлюза, отвори го и моментално падна свободно през отворената междушлюзова врата към по-малкия съд.
Ребка го последва с по-бавна крачка. Той можеше да даде логично обяснение, нелишено от смисъл. Той и неговата група бяха отишли на Дженизий с корабното ядро, но когато се върнаха на мястото на приземяване, то не беше там и те бяха принудени да се върнат с „Индълджънс“. Групата на Дариа Ланг беше отишла на Дженизий с „Индълджънс“, но когато им беше потрябвал, корабът беше заминал. Така че те сигурно са успели да открият изчезналото корабно ядро върху повърхността на Дженизий и са се върнали с него.
Да, нелишено от смисъл. Загадъчният елемент в тази схема беше отново Д’жмерлиа. Той беше изчезнал в колона от нажежена до синьо плазма на Дженизий и отново се беше появил на „Иърбъс“. Но как беше дошъл тук, ако не е бил на корабното ядро?
Луис Ненда вече беше при корабния шлюз. Щом наполовина се отвори, той се промуши през него. Ребка го последва, смутен от лошо предчувствие.
— Дариа? — извика той. Ако тя не беше там… Луис Ненда се обърна към него и един поглед върху лицето му беше достатъчен да разбере, че той нямаше новината, която Ханс Ребка искаше да чуе.
— Дариа я няма — каза Ненда. — На борда има само една личност. Надявам се да имате обяснение, капитане, защото аз нямам. Надзърнете.
Той се отмести настрана, така че Ханс Ребка да може да види пилотската седалка. Изтегната, дишаща, но в безсъзнание там се виждаше ръбестата, тънка като тръба, фигура на Д’жмерлиа.