Луис Ненда вече беше при корабния шлюз. Щом наполовина се отвори, той се промуши през него. Ребка го последва, смутен от лошо предчувствие.
— Дариа? — извика той. Ако тя не беше там… Луис Ненда се обърна към него и един поглед върху лицето му беше достатъчен да разбере, че той нямаше новината, която Ханс Ребка искаше да чуе.
— Дариа я няма — каза Ненда. — На борда има само една личност. Надявам се да имате обяснение, капитане, защото аз нямам. Надзърнете.
Той се отмести настрана, така че Ханс Ребка да може да види пилотската седалка. Изтегната, дишаща, но в безсъзнание там се виждаше ръбестата, тънка като тръба, фигура на Д’жмерлиа.
Глава 22
Ханс Ребка не можа да намери никакви следи от изгоряло по тялото на Д’жмерлиа. Той беше видял с очите си как ло’фтианецът се хвърли в бушуващата плазмена колона толкова гореща, че моментално изсуши следващия го крак на Калик. Изсъхналият мършав крайник беше започнал отново да израства, но по тялото на Д’жмерлиа нямаше никаква рана.
Ребка и Луис Ненда пренесоха Д’жмерлиа на мостика на „Иърбъс“. Там Атвар Х’сиал извърши ултразвуково сканиране на тялото на изпадналия в безсъзнание ло’фтианец и потвърди, че вътрешното му състояние е също толкова незасегнато, колкото и външният му вид.
— И мозъкът му изглежда също не е засегнат, както и тялото — съобщи сикропеанката на Ненда. — Причината за безсъзнанието му остава загадка. Може да се предполага, че се дължи повече на психологически, отколкото на физически причини. Нека да го проверя.
Тя се наведе до Д’жмерлиа и започна да изпраща мощни възбуждащи стимули под формата на феромонни емисии. Ребка, за когото излъчването на Атвар Х’сиал не беше нищо, освен поредица от странни и остри миризми, погледа една-две минути, преди съвсем да изгуби търпение.
— Тя може да прави това, колкото си иска — каза той на Луис Ненда, — но аз няма да остана и да търпя тази воня. Аз трябва да сляза на повърхността на Дженизий. Все ми е едно дали вие ще дойдете, или ще останете.
Ненда го погледна, но не се поколеба. Когато Ребка се отправи назад към „Индълджънс“, Ненда тръгна с него.
— Ще ви кажа нещо друго — каза той, докато се подготвяха да се отделят от „Иърбъс“ за първата фаза на излизане от орбита. — Д’жмерлиа може да не иска да се събуди, но според Ат той се чувства по-добре от последния път, когато го е видяла. Тя казва, че сега той е напълно в съзнание.
— Какво означава това? — Ребка насочваше разузнавателния кораб към същото място върху повърхността на Дженизий, от което бяха излетели и само половината му съзнание беше ангажирано с Луис Ненда. Не беше въпрос само до навигация. Той почти очакваше всеки момент от небето да се появи яркожълт лъч светлина и да ги отнесе на някое друго, случайно място върху повърхността на планетата. Досега не се случи, но имаше още до приземяването. Той се спускаше с максималната скорост, която смяташе за допустима.
— Чудя се — Ненда не можеше да скрие разочарованието си. — Опитах се да накарам Ат да ми каже какво има предвид и тя ми обясни, че нещата не могат да се обяснят по такъв начин. „Ако не чувствате разликата в Д’жмерлиа, каза тя, не можете да знаете какво имам предвид дори ако ви го кажа“ — той потри сипаничавите си пъпчиви гърди. — Тя се задоволи само с това обяснение, след като аз изтърпях всичко, за да получа тази приставка, за да мога да си дърдоря със сикропеанци!
„Индълджънс“ беше вече на две хиляда метра и продължаваше стремително да се спуска. Екраните показваха познатата кривина на бреговата линия с ивицата земя на север, врязала се в синята вода. На сушата тъмните следи върху килима от сиво-зелен мъх показваха на Ханс Ребка точно къде се бяха приземили корабното ядро и разузнавателният кораб на Далсимър. Тези следи изглеждаха съвсем малко по-различни от времето, когато той беше напуснал повърхността. Но как? Той не можеше да каже. На седемстотин метра Ребка премина на пълно ръчно управление и закръжи над предишното място на кацане.
— Виждате ли нещо? — очите му се местеха към сградите, където тяхната група най-напред беше хваната. Там нищо не се беше променило. Никаква следа от вълнение в спокойните води. Луис Ненда, който сканираше скалните късове и ниската растителност на стотина метра по-нататък във вътрешността, изсумтя и посочи.
— Там. Зардалу. Оттук не мога да видя какво правят. Бяха много, струпани в кръг около една тъмна бездна на повърхността. И непрекъснато се движеха. Ребка насочи „Индълджънс“ да кръжи директно над тях, върху екраните на насочените надолу дисплеи с голямо увеличение се виждаха обръщащи се нагоре глави от среднощно синьо и втренчени небесносини очи.