Най-после и в най-лошия възможен момент зардалу разкриваха пълната мощ на биологическата си наука. Докато направи пет стъпки, дебелите като човешко тяло стебла израснаха с още три метра. Те се извиваха около гладката изпънала повърхност на корпуса на „Индълджънс“. Корабът слезе малко по-ниско притеглян надолу от паяжината от пипала.
Луис Ненда беше при отворения люк на метър и двайсет от земята. Той извика на Дариа и се пресегна покрай едно дебело розово растение, което достигаше до самия люк. Тя протегна ръка, почувства, че той я сграбчи и я издърпа нагоре.
Прелетя през люка и падна на твърдия под. Момент по-късно Е. К. Тали дишаше тежко и сумтеше до нея. Дариа повдигна глава.
— Далсимър! — ахна тя.
Той беше твърде тежък. Луис Ненда никога не би могъл да го вдигне вътре. Тя се опита да се изправи на крака и да помогне, но това не се оказа по силите й.
Дариа чу крякащ писък отвън кораба. Едно тъмнозелено тяло прелетя край нея, обичайно навитата на тирбушон опашка напълно развита от един голям скок. Далсимър влетя право през люка във вътрешността на кораба. Тя чу звук като от ритната футболна топка от удара на еластичната кожа на полифема в металната преграда и рев от болка.
— Всички са на борда. Издигай се! — Ненда риташе едно дебело розово пипало. То продължаваше да расте.
— Люкът все още е частично отворен — чу се гласът на Ребка по интеркома в същия момент, когато Дариа почувства корабът да се издига и напряга срещу обгърналата го растителна клетка.
— Зная — Ненда беше измъкнал страхотен на вид нож и удряше пипалото. Острието отскачаше от него. — Не мога да затворя проклетия люк. Включете на максимална мощност и да се надяваме.
Дариа изведнъж разбра проблема на Ненда. „Индълджънс“ имаше система от мощни оръжия, но тя беше предназначена за използване от по-голямо разстояние. Оръжията не са предназначени за използване срещу нещо, което се е увило около самия кораб.
Разузнавателният кораб се вдигна още няколко метра. Последва дръпване и издигането престана. Целият корпус изскърца от неочаквано напрежение. След няколко секунди Дариа почувства ново килване надолу.
— Няма полза — Ненда се беше наклонил опасно навън от люка и мушкаше с ножа си нещо, което не се виждаше. — Ние сме на около десет метра, но ни теглят надолу и зардалу идват. Трябва да го пришпорите повече.
— Чувам ви — прозвуча спокойният глас на Ребка по интеркома. — Но имаме малък проблем. Вече сме на пълна мощност. И не мисля, че онова, което ни държи, все още се опитва да ни смъкне.
Целият кораб изскърца, потрепери и слезе още малко.
— Погрешна посока, капитане — каза Ненда. Съдейки по гласовете, човек не можеше да каже дали той и Ханс Ребка са обхванати от такава паника като Дариа. — И ако скоро не се измъкнем оттук — добави той със същия разговорен тон, — ще имаме посетители — той стъпи върху бледорозовото опипващо пипало и го изтика от люка.
— Махнете се оттам, хванете се за нещо и се дръжте здраво — чу се отново гласът на Ребка.
Лесно е да се каже. Но в люка нямаше нищо, за което да се хване. Дариа и Е. К. Тали отидоха до вътрешната врата на самия люк и се заклещиха в отвора.
— Дръжте се — извика Ребка, докато Дариа се чудеше какво е намислил да прави. Ако бяха на максимална тяга, как можеше Ханс да се надява да направи нещо по-добро?
— Ще се опитам да се отскубнем с разлюляване — продължи Ребка, сякаш беше чул ненаказания въпрос на Дариа. — Може да стане доста бурно.
Беше най-сдържаното изявление на столетието. „Индълджънс“ започна да се люлее от една страна на друга. Подът под краката на Дариа се издигна надясно почти вертикално, после, преди тя да може да се приспособи към това положение, се наклони в обратна посока до същото положение. Покрай нея се изсипаха потоци от незакрепени предмети — от ръчни фенерчета до дрехи и замразени храни — сигурно шкафовете в камбуза бяха се отворили.
— Не помага — Ненда беше оставил без внимание нареждането на Ребка да се отдалечи от люка. С някаква изключителна проява на сила и смелост той се беше запънал с една ръка и един крак в страните на люка, беше се навел навън и мушкаше, и риташе опитващите се да нахълтат зардалу. Ненда се отдръпна назад и заговори по интеркома. — Смъкнаха ни още половин метър. Трябва да направим нещо друго, капитане… нещо по-силно, бих казал.
— Остава само едно нещо — отвърна Ребка. — Ще опитам и него. Махнете се от външния люк, Ненда… и този път искам наистина да го направите.