— Тук няма нищо — промърмори той. А после неочаквано извика триумфиращо: — Задръжте го. Вие сте прав, аз греша. Джакпот! Далсимър, ти си чудесен, достатъчно умен да го хванеш с края на опашката си. Успокой се, сега ще го сваля.
— Не! То е в моята плът — Далсимър изпищя. — В моята плът. Не правете това.
— Вече го направих. Всичко свърши — Луис Ненда се беше навел ниско над опашката на полифема, сияещ от задоволство. — Приеми го по следния начин, Далсимър. Ти имаш договор с нас, който ти дава дванайсет процента от това. И не само това, аз мисля, че може би други също ще ви дадат своя дял от него.
Докато Дариа го гледаше напълно объркана. Луис Ненда бавно се изправи. Той вдигна дясната си ръка.
— Гледайте! Този път няма да могат да отрекат, този път вече ще им докажем.
Сега всичките го видяха. Стисната здраво между показалеца и палеца на Ненда, извиваща се бясно и опитваща се да отхапе от него с малката си, остра като бръснач човка, висеше бледо кайсиева форма — не можещата да бъде сбъркана с нищо форма на побесняло невръстно зардалу.
Глава 23
Ако Ханс Ребка беше запитан — без да му се даде време да мисли — колко време беше минало от напускане на „Иърбъс“ до завръщане с Дариа Ланг и останалите, може би щеше да каже петнайсет или двайсет часа. Във всеки случай сигурно повече от дванайсет. Той се стресна, когато, след като акостираха, погледна в корабния дневник на „Индълджънс“ и разбра, че са минали по-малко от три часа.
Изглежда на борда на „Иърбъс“ нищо не се беше променило. Корабът се движеше по същата висока орбита, тих и очевидно безлюден. Когато се появиха от трюма, никой не излезе да ги поздрави.
Ребка тръгна към мостика. Всички го следваха, не защото беше необходимо, а защото бяха твърде изтощени, за да помислят да вършат нещо друго. Изключение правеше единствено Далсимър. Полифемът отиде при най-близкия реактор с единственото намерение, което беше очевидно за всички.
— Ах, оставете го да го направи — промърмори Ненда, като видя озадаченото лице на Дариа. — Погледнете му цвета. Няма да е годен за нищо, докато не получи стимулираща доза лъчев нектар. И затвори онази проклета врата на реактора зад себе си! — извика той, когато Далсимър мина покрай него.
Двамата вървяха последни в групата. Дариа пиеше от всяко кранче, докато се почувства като търкаляща се бъчва с вода. И двамата бяха изтощени, вървяха и не говореха за нищо. Или по-скоро тя беше изтощена, а Ненда говореше за нещо, но Дариа беше твърде уморена да проумее какво. Той изглежда се опитваше да формулира някакво твърдение, но после се отклони от него. Накрая тя го потупа по ръката и каза:
— Не точно сега, Луис. Много съм уморена за задълбочено мислене.
Той изръмжа своето несъгласие.
— Сега трябва да говорим, Дариа. Това може би е единственият ни шанс.
— Разбира се, че не е. Ще говорим по-късно.
— Не можем да го направим по-късно. Трябва да бъде сега. Знаете ли каква поговорка имат сикропеанците? „Отлагането е най-сигурната форма на отказ.“
— Не съм я чувала — Дариа се прозя. — Защо просто не изчакате и не ми го кажете утре? Тя продължи напред, смътно разбираща, че той не е доволен от нейния отговор.
Ненда я последва притиснал под ръка невръстното зардалу. То оглеждаше наоколо със светли, любопитни очи и се опитваше да се измъкне достатъчно, за да клъвне гърдите му. Той въздъхна, тупна го по главата и ускори темпото, докато се изравни отново с Дариа. Ненда сложи ръка през раменете й и я притисна към себе си, но по пътя към командната зала на „Иърбъс“ не каза нищо повече.
Ханс Ребка беше в командната зала от две минути, загледан в една от нишите на огромното помещение. Раменете му бяха отпуснати от умора, но като видя ръката на Ненда около раменете на Дариа, той бързо се изправи.
Тя познаваше това негово изражение. За да избегне спора, Дариа се освободи и сама забърза към нишата — и получи най-големия шок. Там беше Атвар Х’сиал, наведена до опуснатото и притихнало тяло на Д’жмерлиа.
Д’жмерлиа! Дариа беше го видяла как изчезна на Дженизий. Той не можеше да е тук, да лежи на пода на командната зала.
— Д’жмерлиа… — започна тя и млъкна.
Главата й сякаш беше пълна с мъгла и мислите й се лутаха. Не знаеше откъде да започне.
— Ат казва, че Д’жмерлиа се оправя — съобщи Ненда. Той я беше последвал до нишата. — Тя е във връзка с него. Казва, че още не е съвсем в съзнание, но състоянието му се подобрява. Трябва само да бъдем търпеливи и да изчакаме една минута.