Д’жмерлиа беше започнал да стене и да мърмори. Дариа се наведе над него. Говореше на език, който тя не разбираше. Дариа огледа групата.
— Някой познава ли този език?
— Да, аз го познавам — отвърна Е. К. Тали. — Но не го разбирам. Това е родният език на Д’жмерлиа; езикът на един възрастен ло’фтианец. За съжаление в централната база данни няма речник за него. Подозирам, че никой от тази група не говори този език.
— Това няма значение — добави Ненда. — Човешката реч на Д’жмерлиа има някакви смущения, но всичко ще бъде изразено с феромони. Атвар Х’сиал може да ми каже какво се опитва да съобщи Д’жмерлиа и аз ще ви го предам. Ат казва, че може би ще минат две минути преди да разберем, но тя иска да бъдем готови за това. Калик осигури ми режим за компютърен запис.
Хименоптата кимна, лапите й се задвижиха над пулта. Тя очевидно се беше възстановила от шока след по-раншната си среща с изчезналия Д’жмерлиа. Сега беше кацнала на перилото на пулта и гледаше внимателно ло’фтианеца и Атвар Х’сиал, която стоеше във въздуха над него разтревожена.
Дариа забеляза, че Калик използва средните си лапи. Един преден крайник липсваше. Какво беше станало с него? Никой не си направи труда да спомене за това. Тя погледна Луис Ненда. Ръцете му бяха покрити с мехурчета от контакт с някаква гореща или корозионна течност. Тези двамата бяха най-зле физически, но и другите не изглеждаха много по-добре. Всяко лице и тяло беше помръкнало от умора и покрито с мръсотия.
Самата Дариа сигурно също изглеждаше толкова зле. А вътрешно беше по-зле, отколкото външно. Чувстваше се на хиляда години.
Комичният характер на цялото усилие я порази. Да очаква тази разнородна, ранена и изтощена група от осакатени роби да разбере нещо, и то не какво да е, а тайните на Дженизий и забулващия я пояс от сингулярности…
Това беше някаква шега. Само че тя не можеше да се смее на нея. Тя дори вече не можеше да се ядоса. И не беше готова да посрещне най-голямата от всички загадки — самото присъствие на Д’жмерлиа.
— Как може той да бъде тук? — Дариа се усети, че произнесе гласно въпроса и посочи към ло’фтианеца. — Той беше на Дженизий с мен и Тали. А после изчезна… във въздуха.
Те не се изсмяха на нейното твърдение, което щеше да бъде съвсем основателно.
— Д’жмерлиа е бил също на „Иърбъс“ с Джулиан Грейвс — каза Ребка и въздъхна. — И е изчезнал оттук. Беше и с нашата група на Дженизий. И изчезна оттам. А после, преди няколко часа, се върна на корабното ядро… в безсъзнание. Не питайте мен, Дариа. Вие сте добра по теориите. Какво е вашето обяснение?
Оптическа измама. Огледала. Магия. Мислите на Дариа излизаха от контрол.
— Нямам обяснение. Това е невъзможно.
— Тогава почакайте още една секунда и може би ще чуем Д’жмерлиа сам да обясни случилото се — Луис Ненда посочи Атвар Х’сиал. Хоботчето на сикропеанката се размахваше над тялото на Д’жмерлиа, докосвайки лимоновожълтите очи на късите рогца, а чувствителните антени галеха тясната глава. Д’жмерлиа потрепваше и мърмореше в отговор на нейното докосване. Дариа и другите не чуха нищо разбираемо, но Луис Ненда неочаквано заговори.
— Ще се опитам да го предам дословно, ако мога — той остави малкото зардалу върху едно от креслата пред командните пултове, където то се закрепи здраво с множеството си смукала и се опита да отхапе с човка от меката тапицерия. — Ат ще задава въпроси, ще ми предава точно отговорите на Д’жмерлиа и аз ще ги предавам на вас. Приготви се, Калик. Може да започне всеки момент.
Въздухът в нишата се изпълни със силна миризма на сложни феромони, чието значение оставаше скрито за повечето присъстващи.
— Аз, Д’жмерлиа, чувам и отговарям — каза Ненда с глух неестествен глас. — Това започна с корабното ядро. Бях оставен самичък да поправя кораба, а господарката Атвар Х’сиал, капитан Ребка и господарят Ненда отидоха да изследват крайбрежните сгради на зардалу. Свърших ремонта по-рано от плануваното и реших да проверя как лети корабното ядро. Летеше идеално. Отлетях обратно до сградите, където намерих голям брой зардалу да излизат от водата…
В залата цареше пълна тишина, чуваше се само острото дишане на Д’жмерлиа и дрезгавият, лишен от емоции глас на Ненда. Говореше равно, сякаш четеше от списък за резервни части за бягството в Космоса, след като зардалу бяха принудили другите да се скрият под земята, за непланираната среща на Д’жмерлиа с аморфната сингулярност, за мъките при физическото напрежение в края на онази сингулярност, за невероятното избавление и прехвърляне на Кухия свят. Описанието на събуждането на Д’жмерлиа и срещата с Пазителя предизвика неудържимо вълнение и тихи коментари.