— Звучи точно като Надзирателя на света — каза тихо Ребка. — Ненда, можете ли да помолите Атвар Х’сиал да направи опит да получи по-пълно описание на онази конструкция на Строителите?
— Мога да я помоля да се опита. Не мисля обаче, че вече има добра двустранна връзка.
Разказът продължи; обзорно послание-сонда на Пазителя на спиралния ръкав; нарастващо убеждение на Пазителя за неговата уникална роля като консерватор и охранител на Дженизий за бъдещето завръщане на Строителите. И накрая — хоботчето на Атвар Х’сиал се изви и гласът на Луис Ненда секна, докато говореше — започнали болките на Д’жмерлиа. Той започнал да се раздвоява, мозъкът му бил разчленен, тялото му било изпратено далеч да изпълнява множество задачи.
Той не бил едновременно никъде и навсякъде; с Пазителя на Кухия свят, с Джулиан Грейвс на „Иърбъс“, с двете групи на и под повърхността на Дженизий. Загинал в ревящата колона плазма и изчезнал от контрола на зардалу, той бил подложен на кръстосан разпит от Пазителя и на свой ред задавал свои програмирани въпроси на Надзирателя на света. И накрая, най-лошото — изгубил себе си и колабирал.
Ло’фтианецът лежеше като в люлка в четирите крайника на Атвар Х’сиал. Когато Ненда произнесе думата „колабирал“ той се изправи и се огледа. Светложълтите очи гледаха озадачено, но умно.
— Колабирал — повтори той на човешки език. Тонът му беше смутен. — Когато онзи колапс премина, Пазителят ми каза, че моята задача е изпълнена. Аз бях отново на кухия свят, но ми беше казано, че трябва да го напусна. И сега съм отново на „Иърбъс“. Как съм дошъл тук?
Дариа погледна другите двама. Всички изглеждаха спокойни дори безразлични. Все пак „обяснението“ на Д’жмерлиа как е бил едновременно на много места и мигновено е изчезвал от всяко от тях нищо не обясняваше.
Защо останалите не бяха така разстроени и объркани като нея? Само нея ли смущаваха противоречащите на природните закони явления? През целия си живот тя беше търсила рационалност и беше бягала от мистицизма и магията. Но сега, изправена пред онова, което смяташе за невъзможно… може би виждаше доказателство за напълно нова физика, коренно различна от всичко, което беше изучавала.
Дариа потри очи. Тя можеше да приеме много неща, но не и това. Но не беше ли самият отказ неприемлив? Не се ли гордееше тя със своята възприемчивост, със своето желание да теоретизира на базата на доказателства, вместо на предразсъдъци?
Изтощена, Дариа се оттегли в своя собствен свят на анализ и преоценка. Чувстваше се нещастна.
Когато Д’жмерлиа започна да говори за себе си Луис Ненда престана да превежда. Вниманието на групата беше съсредоточено изяло върху ло’фтианеца. Ненда мина покрай Атвар Х’сиал и й прошепна въпроса феромонно толкова тихо, че само сикропеанката можа да го приеме.
— Как е Д’жмерлиа? С разсъдъка, имам предвид? Можеш ли да кажеш?
Атвар Х’сиал се измъкна от групата и поведе Ненда със себе си.
— Необяснимо нормален — отвърна тихо тя. — Почти всичко, което каза, ми прозвуча невъзможно и все пак няма никакво доказателство, че лъже или съчинява собствена версия на събитията.
— Значи оттук нататък ще може сам да говори? И да отговаря на въпроси, когато му се задават?
— Надявам се.
— Тогава това е най-доброто време, и то веднага. „Индълджънс“ е зареден и безлюден. Ти ще направиш летателен план за напускане на Анфракт. Ще излетим, докато всички седят и слушат зяпнали Д’жмерлиа, и ще се отправим към Глистър — той спря с въпрос във феромоните си. — Ако все още искаш да го направиш, искам да кажа.
— Не съм сигурна — Атвар Х’сиал беше странно колеблива. — Може би е преждевременно — двойката жълти рогца по средата на главата й се обърна към струпаната около Д’жмерлиа група, после обратно към Ненда. — Той изглежда нормален, но това само означава, че трябва да има дълбоко психично разстройство. Лошо е да го оставим сега.
— Да не искаш да кажеш, че ще останеш тук, докато се увериш, че твоята буболечка наистина е добре? Защото ако останеш, предполагам, че аз нямам намерение да…
— Не искам да кажа това. Разбирам, че ние направихме сделка, преди да тръгнете за Дженизий. Ние сикропеанците не се отказваме от поетия ангажимент. Но аз съм господарка на Д’жмерлиа и съм такава, откакто той премина следларвеното си развитие. Така че ако вие желаете да остана по-дълго…