— Аз също се съгласих с тази сделка. Ако искаш да я променим, с радост ще го направя. Само не ми казвай какво ще оставиш след себе си, ако тръгнем. Аз оставям адски повече — Ненда наблюдаваше как приличните на тръби рогца на Атвар Х’сиал се обърнаха към Дариа Ланг. — Не ме разбирай погрешно. Онова, което искам да кажа, е, че аз съм най-малко толкова близък с Калик, колкото си ти с Д’жмерлиа и ще я оставя — той въздъхна. — Но сделката си е сделка.
Атвар Х’сиал сканира Ненда, Д’жмерлиа и Дариа Ланг дълго преди да кимне.
— Ние ще страдаме за тях, но не можем да ги вземем. А ако не тръгнем сега, кой може да каже кога ще дойде нашият шанс? Раздялата с Д’жмерлиа и Калик — или с някой друг — сигурно ще бъде толкова кратка, колкото я направим самите ние. Но дори така, ако ще тръгваме, предпочитам това да стане веднага.
Ненда кимна. Сикропеанката и карелианецът се отдалечиха тихо към изхода на командната зала. На вратата те се спряха за няколко секунди и погледнаха назад към залата. Накрая в някаква взаимна критична точка те се обърнаха и като се заблъскаха един в друг, излязоха от залата.
Тяхното излизане остана незабелязано. Дариа все още беше потънала дълбоко в размисъл, а вниманието на всички други беше насочено към Д’жмерлиа.
— Има много интелигентни конструкции на Строителите в спиралния ръкав — казваше ло’фтианецът. — Стотици или хиляди според Пазителя, разположени на места, където ние никога не сме и помисляли да проверим. Те имат инцидентен контакт една с друга, какъвто са имали в продължение на милиони години. Но Пазителя на света и Надзирателя поставят под съмнение действията и дори здравия разсъдък на повечето. Те са обединени в техния възглед, че единствено този регион ще бъде дом на Строителите, когато се върнат в спиралния ръкав.
Дариа беше очарована от Строителите и техните артефакти през целия си съзнателен живот; но в момента по-важни за нея бяха други въпроси.
— Д’жмерлиа! — тя събра последни сили. — Ти каза, че си бил тук по същото време, когато беше с нас на Дженизий. Но това не може да е вярно. Никой не може да бъде едновременно на две места. Как си обясняваш това, което се е случило с теб?
Светложълтите очи се завъртяха. Д’жмерлиа поклати глава.
— Как си го обяснявам? Не мога да си го обясня. Зная само, че е така.
— А пък аз зная, че това е невъзможно.
— Не може да е невъзможно. Защото се случи.
Това беше последният неопровержим аргумент. Д’жмерлиа беше спокоен и непоклатим. Дариа го гледаше разочаровано. Останалите от група мълчаха. Е. К. Тали се размърда и се обърна към Дариа.
— Мога ли да говоря?
— Не, освен ако не е важно — отсече Дариа.
Тя беше толкова изморена, толкова объркана — последното нещо, което можеше да издържи в момента, беше някое безсмислено отклонение от един глупав хуманоид.
— Според мен, това е най-важното. Мога ли да говоря?
— Ох, хайде, говорете.
— За една логична личност като мен поведението на органичните интелекти като вас, съдържа много аномалии. Например историята на човечеството, видът, за който моята база данни има най-много информация, е пълна със случаи, където хора вярват на невъзможни неща с нищожни или с никакви доказателства. Те приемат съществуването на разнообразни невероятни неща — на богове и демони, на феи и елфи, на бяла магия, на магически настойки, на клетви и на лоши очи.
— Тали, ако продължавате да празнодумствате…
— Но в същото време хората и другите органични интелекти изглежда често не желаят да приемат изводите и последствията от техните собствени обосновани научни теории — Тали гледаше право в Дариа. — Например вие отхвърляте ли основните концепции на квантовата теория?
— Разбира се, че не ги отхвърлям!
— Значи приемате тези идеи. Но очевидно само в някакъв абстрактен план. А отхвърляте тяхната практическа валидност.
— Не я отхвърлям — гневът на Дариа беше достатъчен да я извади временно от обхваналата я апатия.
— Значи вие приемате основната идея, че една частица или система от частици като електрони, протони или атомни ядра могат да бъдат в „смесено“ квантово състояние. По същество тя може да заема едновременно няколко различни състояния. Един електрон, например, има две разрешени ориентации на спина, но не може да се каже кое състояние заема, докато не се наблюдава. До тогава той може да бъде частично в двете възможни състояния на спин. Съгласна ли сте?
— Това е основен елемент на теорията. Установен е експериментално. Разбира се, че го приемам. Какво е всичко това, Е. К.? Говорете по същество.