— Точно стигам до съществото. Това е съществото, цялото същество. Вие бяхте онази, която ми каза, че всички изследователи на Торвил Анфракт са приели мигновената промяна на двойката лобове като доказателство за квантов ефект. „Анфракт — казахте вие — притежава макроскопични квантови състояния от безпрецедентна големина.“ Казахте ми го преди дори да бяхме влезли в Анфракт.
После ние летяхме в него и пилотираше Далсимър. Спомняте ли си времето, когато движението на кораба стана много неспокойно и нестабилно?
— Разбира се, че си спомням. Бях изплашена. За момент си помислих, че удряме малки сингулярности пространство-време, а после разбрах, че това е безсмислено.
— И попитахте капитан Ребка какво става. Тъй като хората се затрудняват да си спомнят точно събитията, позволете да повторя точните му думи: „Промяна на планковата неопределеност — каза той. — Голяма. Достигаме квантовото ниво на локалния континуум. Ако микроскопичните квантови ефекти са обичайни за Анфракт, ще имаме всякакви проблеми. Квантови явления във всекидневния живот. Не зная какво ще последва от това.“ Вие приехте неговото обяснение без въпрос. И все пак очевидно вие не желаете да видите последствията от него. Както казах органичните интелекти нямат вяра в собствените си научни теории.
Вътре в Анфракт има голямо мащабни квантови явления и интелигентните конструкции на Строителите са се научили как да ги използват — Тали посочи Д’жмерлиа. — Той, както и вие, и аз се състоим от система частици. Всеки от нас се описва от квантовата механика с вектор на състояние — много голям и много сложен, но все пак един вектор на състояние. Не е ли очевидно, че когато Д’жмерлиа, е бил едновременно тук и на Кухия свят, и на няколко други места на Дженизий, е съществувал в смесено квантово състояние? И не е ли ясно, че неговата пълна вълнова функция не е „изпаднала“ обратно в едно състояние — в състояние на един Д’жмерлиа — докато той не се е върнал тук с корабното ядро?
Дариа погледна другите и не видя никаква реакция. Тя намери думите на Тали вълнуващи. Те изглежда приемаха безрезервно казаното от него.
— Но ако това се е случило с Д’жмерлиа, защо то не се случи с всички нас?
— Мога само да предполагам. Очевидно действията на Пазителя са били от решаваща важност. Ако на Анфракт преминаването на органичните интелекти в смесени квантови състояния е гранично събитие, нещо, което се случва рядко или при специални обстоятелства, тогава може би е необходимо пусково действие. Пазителя е знаел как да извърши това пусково действие. И може би Д’жмерлиа по природата си е необикновено податлив да възприема смесено квантово състояние.
— О, Господи! — Ханс Ребка седеше отпуснат на пилотската седалка, сякаш беше полузаспал. Сега той се изправи. — Необикновено податлив на смесено състояние. Тали е прав, сигурен съм, че е така. Това се отнася и за Джулиан Грейвс, откакто сме тук. Неговите две личности бяха обединени на Миранда, но ние винаги сме знаели, че това равновесие е неустойчиво. То толкова лесно се нарушава. Той вече беше на границата, не му трябваше много да я прекрачи. Сега разбирам казаното от него, че не може да мисли! Нищо чудно, че е изпратил сигнал за помощ. Умът му е бил раздвоен — твърде много аз. Две паралелни квантови състояния в едно тяло, опитващи се да вземат решения и да контролират „Иърбъс“.
— Точно това исках да кажа и аз — тъй като Е. К. Тали нямаше емоции или интелектуална несигурност, неговият израз на задоволство от подкрепата на Ребка беше признание за симулационното моделиране. — И това означава, че не е необходимо да търсим лечение за състоянието на съветника. Той автоматично ще възстанови нормалното си състояние, щом напуснем Анфракт и се върнем в регион на пространство-време, където не могат да се поддържат макроскопични квантови състояния.
— Тогава какво чакаме? — Ханс Ребка огледа групата. — Можем веднага да напуснем Анфракт. Имаме неоспоримо доказателство за съществуването на зардалу, за което дойдохме — той кимна към мястото, където невръстният земен цефалопод систематично разрушаваше седалката пред пулта за управление. — Най-доброто доказателство, което можехме да имаме. Колкото по-скоро напуснем, толкова по-скоро Грейвс ще се върне към нормално състояние. Можете ли да се сетите за причина, поради която да не напуснем веднага?