Глава 4
Пари и кредит имат малко значение за един член на Междувидовия съвет. За обслужване на престижните нужди на един проект на Съвета всяка планета в спиралния клон с готовност прехвърля най-добрата част от ресурсите си. И ако на някоя планета възникне колебание, всеки съветник има абсолютна власт да реквизира точно каквото му е необходимо.
Но един бивш съветник, който е подал оставка в знак на протест…
След като цял живот паричните разходи не бяха представлявали проблем, Джулиан Грейвс изведнъж се изправи пред реалния живот. Той прегледа новия си кредит и го намери за съвсем недостатъчен.
— Корабът, който можем да си позволим, няма да е много голям и не трябва да е съвсем нов — той връчи на Д’жмерлиа пълномощно да тегли от личните му фондове. — Но се погрижи да има достатъчно отбранителни оръжия. Когато открием зардалу, не можем да очакваме да са дружелюбни.
Ло’фтианецът беше достатъчно учтив, за да коментира. Но лимоновожълтите очи на Д’жмерлиа се завъртяха на дългите си очни пипала и се обърнаха да погледнат Е. К. Тали и Калик. Те едва ли биха очаквали зардалу да са дружелюбни. Последния път, когато четиримата ги бяха срещнали зардалу разкъсаха тялото на е Е. К. Тали на части, а на малката хименопта откъснаха един крак. Самият Джулиан Грейвс беше ослепен и трябваше да му се имплантират чифт нови очи. Той изглежда беше забравил всичко това.
— Но още по-важни са далечината на полета и мощността на двигателя — продължи Грейвс. — Ние нямаме представа колко далеч ще трябва да отидем или колко прехода Боуз ще бъдем принудени да направим.
Д’жмерлиа кимаше. Застаналата до него, Калик подскачаше на осемте си пъргави крака. За хименоптата безкрайните официални заседания на съвета бяха скучни и тя трудно ги издържаше. Изгаряше от желание за действие. Когато Грейвс й подаде пълномощното за ползване на неговия кредит, Калик го сграбчи и подсвирна от задоволство.
Същото силно желание да бъдат на горната страна и да действат бяха продиктували постъпките на Калик и Д’жмерлиа, когато отлетяха от Делбрък и пристигнаха на космодрума на Миранда. Копие от каталозите на всяка машина в хангарите на Шрауд имаше и на Даунсайд и един бъдещ купувач можеше да изиска спецификациите на всеки кораб. Калик дори можеше да изиска триизмерно холографско представяне, което да й позволи да обикаля индиректно из вътрешността, да чуе как работят двигателите и да разгледа каютите за пътници. Без дори да напусне Даунсайд тя можеше да направи всичко, освен да поглади с ръка полираната украса, да натисне контролния бутон и да помирише озона от двигателя Боуз.
Но Калик желаеше да направи точно това. По нейно настояване тя и Д’жмерлиа веднага тръгнаха към основата на Столк. В същия момент, когато Луис Ненда и Атвар Х’сиал влизаха в Делбрък, техните бивши роби се изкачваха по Столк за свободно падане към Шрауд и търговския център на Даунсайд.
Не беше възможно да извършат физически оглед на голям брой кораби. С една наличност от почти милион машини на всякаква възраст и всякакво състояние, разпръснати на огромно пространство из Космоса, дори Калик призна, че изборът трябва да започне с компютърно търсене. А това означаваше да отидат в централния офис на търговския център на Даунсайд.
Беше краят на деловия период и мениджърката погледна към новодошлите без ентусиазъм. Тя беше уморена, краката я боляха и не очакваше да извърши продажби. Из космодрума Миранда обикаляха смешни на вид извънземни, но повечето от тях не купуваха кораби. Хората купуваха кораби.
Слабият беше ло’фтианец и както всички ло’фтианци приличаше на плетеница от ръце и крака. Осемте черни съчленени крайника бяха прикрепени към дълъг, приличен на тръба торс, на тясната му глава доминираха големи лимоновожълти фасетъчни очи. От опита си на търговски мениджър тя знаеше, че ло’фтианците нямаха пари, нито вземаха сами решения за покупка. Те дори не приказваха от свое име. Съпровождаха сикропеанци като преводачи и слуги и никога не произнасяха нито една дума от себе си.
Съществото с ло’фтианеца беше още по-ужасно. То също имаше осем крака, но те излизаха от нисък, набит торс, покрит с фина черна козина, а малката, гладка глава беше обрамчена от много чифтове блестящи черни очи. Трябва да беше хименопта, рядкост за външните светове на Зардалската общност — и опасно същество, ако беше запазило репутацията на вида. Хименоптите имат свръхбързи реакции, а в края на кръглото им тяло се крие смъртоносно жило.