Атвар Х’сиал се беше навела близо до пода и кимаше с глава, докато слушаше данните за вътрешни и външни размери и експлоатационни характеристики. След десет минути сикропеанката се изправи, извисявайки се над хората.
— Оръжия? — тази единствена дума донесе до Ненда отсянка на размишление.
— Точно сега получаваме сведенията. Ще ти харесат, Ат, това е най-доброто. Петнайсет центъра за управление на оръжията в главната командна зала. Четирийсет и четири оръдейни кули околовръст на кораба и всички напълно автономни. Всяка една има толкова ударна сила, колкото комплекса „Ласелс“… всяка надвишава онова, което аз имах на целия „Хев-ит-ол“. Освен това може да се направи Далтонов синтез чрез комбиниране на всички кули…
— Един въпрос, Луис Ненда, който да зададете на Джулиан Грейвс. Колко са платили Д’жмерлиа и Калик за „Иърбъс“?
— Не е необходимо да се пита… тук е показано. Сто трийсет и две хиляди. Проклятие, разбирам какво имаш предвид. Намираш го за много евтин.
— Може би не е, Луис. Искам да чуя отговор на още един въпрос. Колко стар е този кораб?
— Това не е показано в листинга — Ненда се обърна към Джулиан Грейвс: — Можете ли да зададете въпрос по дисплея? Атвар Х’сиал се интересува от възрастта на „Иърбъс“.
— Няма проблем — Грейвс се облегна назад на стола си и загледа с огромно задоволство как статистиката изчезна. Той въведе запитването на Ненда, след това обърна лице към карелианеца. — Надявам се, че това повишава вярата ви в моите методи, господин Ненда. Аз изпратих Д’жмерлиа и Калик да преговарят за поръчка на кораб. А те са купили кораб… и то какъв! На съвсем приемлива цена. Питам ви, смятате ли, че вие или Атвар Х’сиал, или който и да било друг би могъл да сключи по-добра сделка? Изводът от това е…
Той спря и се опули срещу екрана.
— Това ли е датата, когато е пуснат в експлоатация? Не може да бъде. Нека проверя още веднъж.
— Три хиляди и деветстотин години, Ат — каза тихо Ненда. Това е посочената възраст на „Иърбъс“ — той продължи мълчаливо, използвайки само феромонна комуникация. — Какво става? Ти сигурно си знаела, иначе не би задала въпроса.
— Ще ви кажа, макар че вие може би предпочитате съветникът Грейвс да научи сам онова, което имам да кажа, вместо да го чуе от вас. Информацията вероятно няма да ви зарадва. Вашето описание на „Иърбъс“… особено на неговата оръжейна система… ми прозвуча познато. Спомних си за корабите на Лармеер, използвани в някогашните битки между Четвъртия съюз и Зардалската общност. Тези кораби бяха поръчани от Съюза, но бяха изработени от моя народ в Сикропеанската федерация в оръжейния завод на Хлармеер в открития Космос. Д’жмерлиа и Калик са закупили нещо с капацитет на товарен кораб, огнева мощ на боен и животоподдържащи системи и помещения за живеене на кораб-колония. Но той не е нито едно от тези. Той е танталов орбитален форт.
— И е на четири хиляди години. Все още ли е годен?
— Несъмнено. Орбиталните фортове бяха създадени за хилядолетен експлоатационен живот при минимално поддържане. Ще има проблем в разпознаване предназначението на някои бордови прибори, тъй като обичайните знания на едно поколения стоят неизползвани и забравени за следващото чак до точката на неразбиране. Ще цитирам една стара сикропеанска поговорка: „Всяка достатъчно стара технология е все едно магия.“
Аз обаче очаквам да има малко или никакво влошаване на характеристиките на кораба.
— Излиза, че Грейвс наистина е постигнал добра сделка. Ще има да си вири носа месеци наред.
— Смятам, че това няма да стане. Съветник Грейвс вече каза, че може би ще се наложи да се посетят дузини различни светове, преди да открием зардалу.
— Той може да го направи. „Иърбъс“ има достатъчно енергия. И ако зардалу станат досадни, корабът има много оръжия.
— Така е. Но аз все пак подозирам, че съветник Грейвс скоро ще стане по-малко доволен от своята покупка.
— Хм?
— По-малко доволен, наистина — Атвар Х’сиал спря за постигане на драматичен ефект. — Много по-малко доволен като разбере, че онова, което е поръчал, е орбитален форт — система, която не може да се приземи дори на планета.