Глава 5
Сентинел Гейт
Дариа Ланг седеше в главната командна зала на „Иърбъс“, гледаше създадения от нея списък с евентуалното местонахождение на зардалу и нетърпеливо въртеше стола си от една страна на друга.
Безизходица.
Ханс Ребка беше описал плана като твърде лесен за изпълнение: набавяне на кораб с достатъчна огнева мощ за осигуряване на собствената безопасност и набиране на екипаж; търсене убежището на избягалите зардалу; връщане на Миранда с неоспорими доказателства за съществуването на зардалу.
Имаха кораба, имаха оръжията, имаха и екипаж. Но съществуваше една непредвидена спънка. Зардалу не си бяха оставили адреса. Те можеха да са навсякъде в спиралния ръкав, на хиляди населяеми планети, разпръснати на хиляди светлинни години една от друга. Нито Ханс Ребка, нито Джулиан Грейвс бяха предложили убедителен метод за стесняване обхвата на търсене и никой друг на кораба не можа да предложи нещо по-добро. За да изследва всички възможности, „Иърбъс“ трябваше да лети в хиляда посоки едновременно.
Щом Дариа и Ханс Ребка пристигнаха на кораба, цялата група се събра и започна да спори. Възникнаха разногласия. И сега корабът се движеше бавно по орбита около Сентинел Гейт, докато зардалу — някъде — неуморно се размножаваха.
Всичко на „Иърбъс“ беше многократно дублирано и с висока надеждност. Командната зала не беше изключение. Петнайсет отделни пулта всеки със собствен оръжеен център се издигаха от пода до тавана на кръгла зала. Между тях в ниши бяха разположени големи информационни центрове. Дариа седеше пред един от тях. Срещу нея на другата страна на залата Атвар Х’сиал беше приклекнала до друг и работеше на пултовете с фина комбинация от четири крайници с остри нокти.
Плоският екран не можеше да даде „видими“ образи за звуковото зрение на сикропеанката, така че как можеше тя да получи полезна обратна връзка от информацията? Дариа желаеше Луис Ненда или Д’жмерлиа да беше там, за да служи като преводач, но те заедно с Ханс Ребка бяха отишли в машинната зала на допълнителния двигател на кораба, където Грейвс твърдеше, че е намерил някакво забележително устройство.
Калик седеше в нишата до Атвар Х’сиал, задълбочена в собствен анализ. Без да вижда изходните данни, Дариа имаше добра представа какво върши хименоптата — тя търсеше в базите данни слухове, предположения и стари легенди, отнасящи се до зардалу, и размишляваше върху най-вероятното им местонахождение понастоящем. Самата тя вършеше същото и беше достигнала определени заключения, които желаеше да сподели с другите, когато се върнат от машинната зала. Какво ги задържаше толкова дълго?
На нея й се струваше, че има нещо съмнително в онова, което ставаше. Тя, Атвар Х’сиал и Калик — съществата от женски пол в групата — работеха върху неотложния проблем за откриване местонахождението на зардалу и многократно анализираха наличните данни. А в това време всички същества от мъжки пол бяха отишли да си играят с една тъпа джаджа, играчка оставена на „Иърбъс“ преди хилядолетия, която спокойно можеше да изчака още няколко години, преди някой да се заеме с нея.
Неприятните мисли на Дариа бяха прекъснати от обезпокоителен шум от центъра на командната зала. Тя се обърна и кожата на ръцете и шията й се накокошини.
Към нея се промъкваха десетина фигури. Извисяващи се на четири метра на плоски светлосини пипала, дебели цилиндрични тела, завършващи със среднощно сини, широки по един метър глави. В долния край на главата под дългия процеп на устата торбички за размножаване образуваха пръстен от кръгли отвори. Докато Дариа гледаше ужасена, очи с клепачи всяко колкото една човешка педя огледаха залата, след това се обърнаха да огледат и нея. Страховити закривени човки под раздалечените широко отворени очи пронизително тракаха.
Веднъж видени никога не се забравяха. Зардалу!
Дариа скочи на крака и заотстъпва гърбом към стената на залата. Тогава видя, че Калик беше станала от мястото си и се движеше към извисяващите се фигури.
— Калик! Какви са тези… — в този момент хименоптата мина покрай едно зардалу и спокойно го заразглежда със задните си очи.
— Забележително! — възкликна Калик и отиде при Дариа. — По-точно, отколкото вярвах, че е възможно. Моите искрени поздравления.
Говореше не на Дариа, а на някого, скрит от погледа й в ниша отстрани на командната зала. Когато фигурата се показа, Дариа видя, че е Е. К. Тали. От основата на черепа на хуманоида, отзад до нишата се проточваше нервен кабел.