— Благодаря — каза Е. К. Тали. — Да си призная, и на мен ми харесва. Но не е достатъчно точно — той огледа критично зардалу и докато Дариа наблюдаваше, аквамариновите пипала на земните цефалоподи леко потъмняха, а пръстенът от торбички за размножаване се смъкна малко по-ниско върху торса. Макар че поздравленията се падат повече на средствата за възстановяване на образи и дисплея на този кораб — продължи хуманоидът. Той заобиколи групата зардалу, влачейки блестящия нервен кабел по пода след себе си. — Единственото, което направих, беше да въведа данни от моята памет. Ако на Миранда имаше нещо така добро като това, може би щях да имам по-голям успех в убеждаването на Съвета. Мислите ли, че тази реконструкция е правдоподобна, професор Ланг? Или е необходима още работа, преди тя да отговаря напълно на действителността?
Звукът от гласове на входа на командната зала я спаси от задължението да отговаря. Между две масивни колони се появиха Луис Ненда и Ханс Ребка. Те оживено разговаряха. Погледнаха към зардалу в средата на залата, след което отидоха при Дариа и Калик.
— Чудесна работа, Е. К. — каза доволен Ненда. — Когато свършите, запишете го на видео — той се извърна от хуманоида и заплашителните зардалу към Дариа и се усмихна. — Професоре, постигнахме целта. Съгласихме се за всичко. Но ние с Ребка се нуждаем от вашата помощ да убедим Грейвс и Д’жмерлиа.
— Какво сте постигнали? — Дариа все още се чувстваше като глупачка, но не можеше да не отговори на усмивката на Ненда. Престъпник или не, неговото присъствие винаги й действаше успокояващо. Тя беше смущаващо доволна да го види на първата им сбирка на „Иърбъс“ и сега установи, че се усмихва.
— Разбрахме как да проследим зардалу — Ханс Ребка седна на стола, на който беше седяла Дариа.
— Адски вярно — Ненда се обърна към наведената фигура на Атвар Х’сиал. — Почакайте за минутка, Ат ме вика. Тя работи на компютъра. След малко се връщам.
За първи път Ненда и Ребка постигаха споразумение за нещо. На Дариа й се струваше, че те се зъбят един на друг от момента, в който Дариа и Ханс Ребка се качиха на „Иърбъс“ и отлетяха от Сентинел Гейт със скоростта на светлината. Джулиан Грейвс каза, че скритата причина за спора е самата Дариа, но това не помогна.
Тя наблюдаваше как Ненда отиде и се наведе до раковината на сикропеанката, където феромонните съобщения най-лесно се предаваха и приемаха и остана там мълчалив половин минута.
— Не разбирам как Атвар Х’сиал може изобщо да ползва компютъра — каза Дариа. — Екранът е празен, а и дори да не беше, тя не може да види нищо на него.
— Тя не използва екрана — Калик посочи с един жилав крайник към Атвар Х’сиал, която сега се изправяше в пълен ръст. — Тя поддържа звуково-информационна обратна връзка. Сикропеанката е препрограмирала осцилаторите да излъчват звукови сигнали с висока честота. Аз чувам само най-ниските от обхвата. Д’жмерлиа може да чуе всичките, но за човешките уши целият честотен диапазон е твърде висок.
Ненда се върна, последван от Атвар Х’сиал. Беше намръщен.
— И така, сега имаме три идеи — каза той. Ненда погледна към Дариа и Калик. — Надявам се, че никой от вас двамата не мисли, че знае къде са зардалу.
— Аз зная — каза Дариа.
— Тогава възниква проблем. Ат също знае.
— И аз имам предположения — тихо и стеснително се обади Калик. Откакто отново се бяха събрали, Дариа беше забелязала странна промяна в отношенията между Луис Ненда и Атвар Х’сиал и техните бивши — или може би настоящи — роби. Калик и Д’жмерлиа бяха приветствали някогашните си господари с огромна и нескривана радост и тези господари бяха видимо доволни да ги видят. Но никой от тях не знаеше как да се държи. Ло’фтианецът и хименоптата бяха готови и очакваха с нетърпение да получават нареждания, но сикропеанката и карелианецът не им ги даваха. Ненда спазваше абсолютно най-добро поведение, което не беше чак толкова добро в смисъл на социално благоразположение. Ако Дариа беше принудена да го представи на изследователския персонал на института, професор Мерада щеше много да се забавлява. Но Глена Омар, с нейната слабост към всичко грубо и мъжко, повече от сигурно щеше да е доволна.
Тя отхвърли последната мисъл като незаслужаваща внимание. Ненда се почеса замислено по гърба, подсмръкна и седна на един стол до Ханс Ребка.
— Трябва бързо да направим подбор от всички тези идеи — каза той. — Ние седим тук и си губим времето, докато от торбите за размножаване на зардалу сигурно всеки пет минути изскача по едно малко.