— Идеално, с изключение на една малка подробност — каза Ребка. — Идеално за тях, но адски сигурно е, че за нас не е идеално. Ние трябва да ги намерим! Аз не съм съгласен с подхода, предложен от Дариа Ланг, Атвар Х’сиал и Калик, но дори да е погрешен, той поне ни подсказва какви места да търсим. Същото цели и подходът на Луис Ненда и аз го подкрепям. Убеден съм, че той е правилен. Но вие и Д’жмерлиа ни казвате да потърсим място, което никой не е намерил за единайсет хилядолетия търсене. И не предлагате как да започнем търсенето. Не искате ли с това да ни кажете, че цялата работа е безнадеждна?
— Не — Джулиан Грейвс потриваше объркан облия си череп. — Аз ви казвам нещо по-лошо от това. Казвам ви, че макар задачата да изглежда безнадеждна и проблемът нерешим, ние непременно трябва да го решим. Иначе зардалу ще се размножат толкова, че ще станат сила. И нашият неуспех ще постави под заплаха целия спирален ръкав.
Напрежението в голямата командна зала нарастваше с всяка измината минута. Присъстващите слушаха аргументите на другите и в същото време, независимо от техните достойнства, се готвеха да защитават собствените си теории.
Дариа беше виждала стотици пъти на заседание на секцията в института да се случва това и макар да не понасяше подобни ситуации, тя не беше имунизирана срещу тях. Човек предлага своя теория. В ума му тя е нещо несигурно. После другите я поставят под въпрос или я критикуват и тогава емоциите вземат връх. Той е мотивиран да я защитава до смърт.
Необходими бяха онези спокойно произнесени от Джулиан Грейвс застрашителни думи, за да накарат нея и другите да забравят любимите си теории. Емоционалното напрежение в залата неочаквано падна с петдесет градуса.
„Това не е глупав спор за срок на заемана длъжност, публикация или бюджет — помисли си Дариа. — Това е нещо важно. Тук залогът е бъдещето на всички видове в този край на галактиката.“
В залата настъпи неловка тишина, подсказваща, че и други са достигнали до същото прозрение. Най-после тя беше нарушена от Е. К. Тали. Нервният кабел все още висеше включен към долния край на черепа му. Като гигантска блестяща свинска опашка, той се простираше осемнайсет метра до информационния пулт.
— Мога ли да говоря? — за първи път в съществуването на Е. К. Тали никой не възрази и той продължи: — Ние чухме три отделни теории се явява в три различни варианта. Мога ли, с цялото дължимо уважение, да лансирам идеята, че и трите теории са до известна степен погрешни?
— Чудесно — Джулиан Грейвс погледна мрачно към хуманоида. — Само това ли имате да кажете? Че никой от нас не знае за какво говорим?
— Не. Моето съобщение, ако трябва да направя само едно съобщение ще бъде да предложа синтез, след като толкова умове са работили самостоятелно върху един проблем. Аз лично никога не бих могъл да проведа такъв задълбочен анализ, какъвто извършихте вие, но мога да анализирам вашите идеи. Казах, че всички грешите отчасти, но по-важното е, че до известна степен всички сте прави. И вашите разсъждения ни осигуряват рецепта, която посочва местонахождението на зардалу. Има елементи, върху които всички сте съгласни — независимо къде са пристигнали най-напред в спиралния ръкав, зардалу ще искат да се върнат на позната им територия. Съветникът Грейвс и Д’жмерлиа отиват малко по-нататък, като предлагат познатата на всички теория — родния свят на зардалу, Дженизий, откъдето е тръгнал видът зардалу. Нека приемем правдоподобността на това допълнение.
Професор Ланг, Атвар Х’сиал и Калик посочиха, че всеки от нас беше върнат от Серенити близо до мястото, от което тръгнахме.
Луис Ненда изсумтя.
— Това не се отнася за Ат и за мен. Ние бяхме захвърлени в нищото.
— Моите уважения — вие произхождате от нищото. Вие говорите с пренебрежение за планетата Пепърмил, където вие и Атвар Х’сиал сте пристигнали след прехода с транспортната система на Строителите. Но планетата Пепърмил в галактически смисъл е на не повече от един хвърлей от собствения ви роден дом на Карелия — Е. К. Тали спря. — Карелия, която определено може да се каже, че се намира в центъра на нищото… и на която, много странно, вие не сте искали да отидете, макар тя да е била наблизо.
— Нека да не говорим за това. Имам си съображения.
— Няма да питам за тях. Ще продължа. Изглежда основателно да приемем, че зардалу също са били върнати на мястото, откъдето произхождат, вследствие на което са се озовали на територията на Зардалската общност, а не в региона на Съюза, Сикропеанската федерация или Фемас Съркъл. Нека приемем, че те са пристигнали близо до някой артефакт на територията на Зардалската общност. Както професор Ланг и други посочиха, всички ние се озовахме близо до артефакти. Изглежда обаче невероятно зардалу да са пристигнали точно където са желаели да бъдат. Така че, нека приемем валидността на логиката на капитан Ребка и Луис Ненда, че зардалу е трябвало да си набавят кораб и да унищожат доказателствата за това. Нека се съгласим и с професор Ланг, че ако е било необходимо с такъв кораб да направят повече от два скока по мрежата Боуз са щели да бъдат забелязани. Накрая нека се съгласим, че Дженизий, където и да се намира, не може да е на напълно изследвано, заселено и познато място. За предпочитане местонахождението трябва да е трудно достъпно или дори опасно. Иначе родното място на зардалу отдавна щеше да е открито. Сумирайте цялата тази информация и ще получите добре дефинирани условия. Трябва ни място, удовлетворяващо следните изисквания: