Първо: Да е планета на териториите на Зардалската общност.
Второ: Да се намира на празно място на галактическата карта, слабо изследвано и за предпочитане трудно за достъп.
Трето: Да е на един или два прехода Боуз от артефакт на Строителите.
Четвърто: Единствените артефакти на Строителите, които трябва да бъдат разгледани, са онези, където след връщането на зардалу в спиралния ръкав, е имало неочаквано изчезване на кораб.
Това представлява значителен изчислителен проблем, но всеки от вас вече извърши част от работата. А за щастие аз съм проектиран да решавам такива комбинаторни проблеми. Вижте.
Светлините в залата намаляха и в същото време от централния дисплей изчезнаха симулациите на зардалу. На тяхно място се появи пълна тъмнина. Постепенно слабо оранжево светене изпълни неправилен триизмерен обем. В него затрепкаха хиляда сини светли точки.
— Регионът на Зардалската общност и артефактите на Строителите — каза Е. К. Тали. — А сега, възлите за достъп Боуз.
Между сините точки се появи разпръсната жълта светлина.
— Елиминирайки артефактите, при които не е имало неочаквани изчезвания на кораби… — две трети от сините светлини изчезнаха. — … и като разгледаме само регионите, отдалечени на два прехода Боуз, стигаме до това.
Единичния оранжев регион започна да се свива и разделя, докато останаха множество изолирани светещи острови.
— Това са регионите, които остават за разглеждане. Много са. Дисплеят обаче не показва онова, което също мога да изчисля: вероятността, свързана с всеки от оставащите региони. Когато се направи и това, остава само една възможност. Ето я. Удовлетворява всички наши изисквания при ниво на вероятност деветдесет и осем процента.
Всички светлини изгаснаха. В единия край на дисплея остана само една с формата на светеща усукана оранжева стрелка.
— Ориентири! — беше гласът на Джулиан Грейвс. — Дайте ни звезди за ориентири… Необходимо ни е местонахождението на региона.
Дузина супергигантски звезди, стандартни фарове за дела на Зардалската общност в спиралния ръкав, затрептяха в показания на дисплея обем. Опитвайки се да се ориентира в непознатия звезден регион, Дариа чу смутеното сумтене на Луис Ненда и съскането на Калик. Трябва да са били на три крачки от нея.
— Имам местонахождението — гласът на Е. К. Тали беше тих. — Това не е проблем. Но изненадващо корабната база данни не съдържа навигационна информация. Също така още не съм намерил данни за изображение на този регион. Той обаче има име. Известен е като…
— Торвил Анфракт — прозвуча в тъмнината категоричният глас на Ненда. — И няма да получите данни за него дори да чакате, докато ми порастат крила и полетя.
— Вие познавате региона? — попита Е. К. Тали. — Това е чудесна новина. Може би дори сте били там и можете да ни заведете до него?
— Познавам мястото… само по неговата репутация — в гласа на Ненда прозвучаха нотки, които Дариа не беше чувала никога по-рано. — И ако се надявате аз да ви заведа до Торвил Анфракт, забравете за това. Можете да вземете билета ми, дори да е безплатен. Както казваше моят старец: „Никога не съм бил там и никога няма да се върна.“
Торвил Анфракт
Искам да разбера времето с главно „В“. Не е никаква утеха да зная, че някой друг го разбира. Във всяка книга, която някога сте чели, се говори за „стрела на времето“, нещо, което сочи от миналото към бъдещето. Казва се също, че стрелата е организирана така, че нещата никога не вървят назад.