И после в този тъмен кръг се появява първото мънисто от огърлицата. Това е планета, точно както изглежда гледана от няколко планетарни радиуса отвън. Грандиозно красив свят, неясен и светещ. Отначало мислите, че сигурно е една от планетите вътре в Анфракт, само че с избистряне и преместване на образа по-близо до вас вие разбирате, че е познат свят, спят, който сте виждали по-рано някъде при вашите пътувания. Някога сте живели на него и сте го харесвали. Но преди напълно да идентифицирате мястото то започва да се отдалечава настрани и вътре се появява друг свят, второ мънисто от огърлицата. Вие гледате в него и той ви е също толкова познат и още по-хубав от първия. Пищен, плодороден свят, чийто ароматен въздух вие се кълнете, че можете да помиришете далеч извън неговата атмосфера.
Докато още се наслаждавате на благоуханието на тази планета и се опитвате да си спомните името й, тя също започва да се движи, излиза от погледа ви в огърлицата. Няма значение. Светът, който следва след нея, е по-добър дори от света на вашите мечти. Вие някога сте живели там, и сте обичали, и сега разбирате, че никога няма да го напуснете. Ставате негов роб, желаете веднага да полетите към него и никога да не го напуснете.
Но преди да можете да сторите това, той също излиза от зрителното ви поле. И онова, което го замества, прави последната планета да не прилича на нищо, освен на блед нереален свят…
Това продължава, докато сте в състояние да гледате. И накрая разбирате нещо ужасно. Никога, през целия си живот не сте посещавали никой от тези райски светове. И сигурно никога няма да ги посетите, защото нямате представа къде са или кога са съществували.
Вие събирате кураж и стартирате кораба си. Решавате да отидете на Персефон или на Стикс, на Савал или на Пеликан Уейк. Казвате си, че ще забравите всичко за Анфракт и Божията огърлица.
Само че няма да можете, независимо колко се стараете. Защото през късните нощни часове, когато лежите затворен в тъмната килия на собствените си мисли, сърцето ви бавно тупти и целият живот ви се струва кратък и безсмислен, тогава вие си спомняте и копнеете за още една глътка от фонтана на Торвил Анфракт.
Най-лошият ви страх е, че никога няма да се заемете да направите пътуването. И това е, когато лежите буден завинаги и изпитвате болезнен копнеж за първата светлина и шумните развлечения на сутринта.
Глава 6
Бридъл Гап
„Иърбъс“ беше чудовище, приличащо повече на цял свят, отколкото на стандартен междузвезден кораб. За нещастие разходът на енергия съответстваше на неговата големина.
Дариа седеше в една от информационните ниши на главната командна зала, вперила очи в два от неколкотостотин дисплея.
Първият показваше всичката налична енергия в централните акумулатори на машината.
Все по-малко, и по-малко, и по-малко.
Дори когато изглежда, че нищо не става от рутинната работа и поддържането на кораба, съхранената енергия клонеше бавно към нула.
Но това беше нищо в сравнение с разхода на енергия при преход Боуз. За такъв масивен кораб като „Иърбъс“ всеки преход гълташе неимоверно много енергия. Те вече бяха извършили един преход. Когато започна, Дариа беше наблюдавала ужасена как показанията на бордовите уреди бързо спаднаха наполовина от предишната си стойност.
Сега те черпеха енергия от външната мрежа Боуз в подготовка за друг преход. Тази доставка съвсем не беше безплатна. Дариа прехвърли вниманието си на втория уред, програмиран специално за финансови, не за технически данни. Той показваше целия кредит на Дариа — и този кредит намаляваше толкова стремително, колкото стремително се повишаваше енергията на „Иърбъс“. Три или четири скока като последния и тя ще бъде така напълно разорена, както останалите от групата.
Дариа седеше и мислеше за бързо стопяващия й се кредит. Ситуацията един беден професор от изследователски институт да се окаже най-богатата личност на борда беше доста лоша. Ако беше малко по-параноидна личност, щеше да си помисли, че е била поканена да участва в това пътуване главно заради финансовите си ресурси. Джулиан Грейвс беше изразходвал целия си кредит за купуване на „Иърбъс“ Е. К. Тали беше хуманоид с вграден компютър и не притежаваше нищо. Д’жмерлиа и Калик бяха безпарични роби, докато Ханс Ребка идваше от Фемас Съркъл, най-бедния регион от целия спирален ръкав. Изключения бяха може би Луис Ненда и Атвар Х’сиал, но тяхното богатство беше на кораба на Ненда „Хев-ит-ол“ недостъпен на далечния Глистър. В момента и те бяха така бедни, както всички останали.