— Онези, които са влезли вътре — Дариа не се поколеба. — Гледането отдалеч не може да замести непосредственото изследване.
— Моето заключение е същото. Значи нанизът от мъниста и огърлицата от перли трябва да са илюзии. Те са резултат от някакъв странен ефект на оптически лещи, които фокусират планети отдалеч, може би извън спиралния ръкав или от напълно друга галактика и правят да се виждат в околностите на Анфракт. Много добре. Аз, следователно, елиминирам множеството планетни изображения на наниз от маниста или перлена огърлица. С това вътре в Анфракт остават само няколко изолирани планети. Ако нашите по-раншни анализи са верни, една от тях ще е Дженизий. Аз имам местонахождения, от които са наблюдавани те и техните посоки. Но не зная как да се придвижа през сложната геометрия на Анфракт до неговата вътрешност…
— Аз зная! — Дариа се прокле. Както обикновено тя беше работила самичка, но сега й стана ясно, че е могла да си сътрудничи с Калик. — Трябва да извърша онези изчисления, за да получа приличните на светлина траектории през Анфракт.
— Както предполагам и се надявам — Калик се премести до терминала, който свързваше купола за наблюдение с централния компютър на „Иърбъс“. — Значи ако ви дам моите местоположения и посоки, и вие продължите геодезически техните вектори…
— … ще имаме местоположенията на вашата планета — човъркането в ума й почти беше изчезнало. Дариа изпитваше неясно чувство на загуба, но действието го преодоля. — Моля те, пет минути и аз ще дам отговор на всичките ти въпроси.
Дариа беше изкушена да го нарече природен закон.
Закон на Ланг: Всичко винаги продължава по-дълго.
Не бяха пет минути. Минаха шест часа, преди тя да може да сравни подробно резултатите си и да потърси Ханс Ребка и Луис Ненда. Намери ги с Джулиан Грейвс в главната командна зала на „Иърбъс“. Далсимър никъде не се виждаше, но триизмерните изображения на Анфракт извадени от Е. К. Тали от базите данни на кораба „Индълджънс“ на полифем изпълваха центъра на залата.
Тя остана мълчалива няколко секунди оценявайки момента и зачака да бъде забелязана. После разбра, че това може да отнеме много време. Двамата водеха задълбочен спор.
Дариа се приближи и застана точно между Ненда и Ребка, където не можеше да остане незабелязана.
— Ние с Калик знаем как да намерим зардалу! — на лицето й се появи едва забележим израз на сензационност, може би дори малко самодоволство, но не повече, отколкото заслужаваше откритието. — Ако Далсимър ни заведе на Анфракт, ние знаем къде трябва да отидем.
Ненда и Ребка се преместиха, но да могат да говорят един с друг. Е. К. Тали беше този, който се обърна към нея предизвикателно:
— Тогава аз искам да насочите вниманието им върху това — той посочи към Ненда и Ребка. — Защото техният разговор тук сигурно няма да доведе до никъде.
В този момент Дариа усети степента на напрежение в залата. Ако не беше толкова вглъбена в себе си, тя щеше да го открие по техните пози. Въздухът беше наситен с емоция невидима и смъртоносна като прегрята пара.
— Какво не е наред? — тя вече се досещаше. Луис Ненда и Ханс Ребка бяха готови да се сбият. Атвар Х’сиал отлетя до тях и се изправи заплашително на двата си най-задни крака.
— Вината е негова — Ребка посочи с пръст към гърдите на Ненда. — Казва, че ще ни намери някой, който може да пилотира до там, след това пропилява нашата енергия, пари и време да ни закара на Бридъл Гап, за да спори с онзи лъжлив тирбушон. А после, ето какво получаваме относно пътищата за достъп до Анфракт.
Той посочи големия дисплей. Дариа погледна смутено. Това не беше онзи Анфракт, който тя беше изследвала. В допълнение към обичайното изображение триизмерният образ беше изпълнен с жълти линии, които се извиваха в центъра на аномалията.