— Какво не е в ред с това?
— Погледнете по-внимателно и сама ще разберете. Харесва ли ви да летите по тази траектория? — той посочи една извиваща се линия, която рязко свършваше върху мъничка тъмна сфера. — Вижте къде свършва? Тръгнете по нея и тя ще ви отведе в центъра на сингулярност. И тогава няма да има нито „Иърбъс“, нито екипаж.
— Тъп сте като дитрон! — Ненда се приближи до Ребка, изблъска Дариа настрана, сякаш тя не съществуваше. — Ако просто ме бяхте изслушали за минута…
— Почакайте за секунда! — времето, когато Дариа позволяваше да я игнорират, беше отминало. Тя пристъпи отново към тях и хвана ръката на Ребка. — Ханс, откъде знаете, че полифем предлага тези траектории за подход? За Бога, защо не го попитате какво ни предлага да направим?
— Точно така! — възкликна Ненда, но Ребка го надвика.
— Попитайте него! Мислите ли, че не искам да го попитам? Знаем само, че е на борда, но друго нищо не знаем. Изчезнал е! Щом започнахме да говорим за траекторията за подход към Анфракт, за факторите на сигурност и променящите се с времето полета, този нехранимайко с изгорен от твърда радиация мозък се извини за минута. Оттогава никой не го е виждал.
— И това се дължи на вашата проклета грешка! — Ненда изкрещя толкова силно, колкото и Ребка, отмести настрана Дариа и се изправи пред него. — Не ви ли казах да не позволявате на Тали да зарежда онези глупави данни от „Индълджънс“? Всички предупредих.
Два дълги сгъваеми крайника сграбчиха Ненда и Ребка отзад за ризите и с лекота ги раздалечиха. Джулиан Грейвс кимна да благодари на Атвар Х’сиал.
— Благодаря ти — той се обърна към Ребка. — Луис Ненда наистина ви предупреди.
— За какво го е предупредил? — на Дариа й беше писнало.
Ненда се освободи от хватката на Атвар Х’сиал и седна на един стол.
— За нещо очевидно — беше ядосан. — Далсимър се препитава като пилот. Но той е чизм полифем, което означава, че е параноик и смята, че хората ще се опитат да го ограбят. Неговите съхранени изображения са точно такива, каквито очаквах да бъдат — напълно безполезни! Всичко ценно е скрито в главата му, откъдето никой не може да го открадне. В базата данни няма нищо друго, освен лъжи. Отмъкнете ги, опитайте се да летите с тях и с вас е свършено.
— Моите уважения, но Атвар Х’сиал би желала да каже нещо — намеси се Д’жмерлиа.
Той беше превел на сикропеанката спора.
— Далсимър е лъжец, казва Атвар Х’сиал, но също е и много хитър. Трябва да приемем, че този път отсъства неслучайно, а нарочно.
— Защо? — попита Грейвс. Той потисна желанието си да заповяда на Д’жмерлиа да се държи като роб на Атвар Х’сиал. Сега Д’жмерлиа беше свободно същество… дори и да не искаше да бъде такъв.
— За да разедини нашата група — продължи ло’фтианският преводач — както беше току-що разединена от боя между Луис Ненда и капитан Ребка. Влиянието на Далсимър е максимално, когато не сме единни. Той иска също ние да разберем онова, което изглежда доказваме на себе си, като използваме емоции вместо разум — че без полифем не знаем как да проникнем в Анфракт. Вие играете по свирката на Далсимър — сляпата глава на Атвар Х’сиал се завъртя да огледа цялата група. — Ако тази борба не престане, Далсимър сигурно ще се върне… да злорадства над нашето разединение.
Атвар Х’сиал беше постигнала желаното. Дариа го разбра, защото Луис Ненда и Ханс Ребка не се гледаха.
— По дяволите, ние не се биехме — промърмори Ненда. — Просто спорехме къде да отидем.
— Така е — добави Ребка. — Дори Далсимър да беше тук, ние нямаше да знаем какво да му кажем.
— Не, щяхме да знаем! — мина доста време, докато Дариа реши най-накрая да им съобщи каквото имаше да им казва. — Ако Далсимър може да ни заведе до Анфракт, Калик и аз можем да му посочим точното място вътре в него — най-после тя привлече тяхното внимание. — Ако замълчите за няколко минути, без да се биете, ще ви го покажа. Или Калик ще го стори… Всъщност идеята беше нейна — тя погледна към Калик, но малката хименопта беше се навела на пода. Обръчът от черни очи трепна в знак на отказ. — Добре, щом ти не искаш, аз ще го направя. Мога да използвам същия дисплей.
Дариа отиде до контролния дисплей, а другите се преместиха, за да могат да виждат по-добре. Те слушаха мълчаливо и наблюдаваха как тя изложи накратко собствения си анализ на геодезист за Анфракт, съгласува го с планетарните изображенията на Калик вътре в комплекса и продължи с резюме на изчислените местоположения.