— Пет от шест възможности — завърши тя. — Но за щастие предишни експедиции са осигурили за всяка една изображения с добро качество. Ние с Калик разгледахме всичките. И сме единодушни за един основен кандидат. Този.
Тя увеличи картината на Анфракт на дисплея по една от изчислените от нея светлинни траектории — ужасяваща, изкривена, без видима логика в нея. Видя се една звезда, а след това, когато Дариа промени мащаба на изображение и видимата скорост на приближаване, зрителното поле промени посоката си настрани от издуващия се диск на слънцето. Появи се светла точка.
— Планета — прошепна Джулиан Грейвс. — Ако сте права, ние гледаме нещо, изгубено в продължение на повече от единайсет хилядолетия — Дженизий, родният свят на вида зардалу.
Планета и все пак не е планета. Те стояха неподвижни. Тогава светлата точка се разцепи.
— Не просто един свят — каза Дариа. — По-скоро дублет като Опал и Куейк.
— Но не съвсем като тях, надявам се — гневът на Ханс Ребка беше изчезнал и той гледаше дисплея с голямо внимание. Когато изображенията на света дойдоха по-близо, той можа да види, че имаше разлики. Куейк и Опал бяха братя-близнаци еднакво големи, макар и силно различни на вид. Дублетът на Анфракт беше повече като планета и нейната единична огромна луна, едната синьо-бяла и с повърхност, едва видима от вихрушки облачна покривка, другата също толкова ярка, макар само наполовина по големина, блестяща като полирана стомана. На дисплея дори при най-голямо увеличение блестящата луна остана мъничка. Тя се въртеше около планетата с шеметна скорост спрямо постоянен фон от светли точки. Ребка гледаше планетата и нейната луна, без да може да си обясни какво го кара така внимателно да се взира.
— Сега се нуждаем от Далсимър, повече от когато и да било — добави Луис Ненда, прекъсвайки транса на Ребка. Той също беше останал тих по време на представянето на Дариа, но при показването на траекториите на подход се беше извивал и гърчил на стола си в съответствие с тях.
— Защо? — Дариа почувства болка. — Аз просто ви показах пътя за отиване на Анфракт.
— Невъзможен за никой кораб, за който съм чувал — Ненда поклати тъмната си глава. — Нито един кораб в целия ръкав не може да мине по този път и да остане невредим. Дори и това чудовище. Трябва да намерим по-лек път. Това означава, че ни е нужен Далсимър. Трябва да го намерим.
— Съвсем правилно — каза един грачещ глас от входа на командната зала. — Всички имат нужда от Далсимър.
Те се обърнаха. Чизъм полифем беше там, отпуснат върху навитата си като корабно въже опашка, подпрян до стената на залата. Тъмнозеленият цвят на кожата му беше избледнял до по-светъл нюанс на зелена ябълка. Докато всички гледаха съсредоточено представянето на Дариа, никой не беше забелязал кога беше влязъл и не знаеше колко дълго е стоял там.
Атвар Х’сиал беше предсказала, че чизъм полифемът ще се върне да злорадства. Беше сбъркала. Той се беше върнал, но видът му не издаваше злорадство. Докато го гледаха, опашката на Далсимър се поклати под него и той се плъзна надолу по стената. Луис Ненда изруга и бързо отиде при Далсимър. Сканиращото око на късото очно стълбче напълно се прибра в главата на полифема, но главното око над него, широко отворено, замъглено и доволно, гледаше набития карелианец. Ненда се наведе и постави ръка върху горната част на тялото на Далсимър и изруга.
— Знаех го. Погледнете цвета на тялото му. Колко е зелено! Цвърчи! Без източник на радиация! Как е могъл да получи такова горещо облъчване, без да напуска „Иърбъс“?
— Не е горещо — промърмори Далсимър. — Малко топло, това е всичко. Няма проблем — той легна на пода и изглежда се отпусна върху извитата повърхност.
— Ядрен източник! — каза Ненда. — Сигурно е това. Не знаех, че има такъв на този кораб.
— Най-малко четири — информира го Е. К. Тали.
— Но сигурно всичките са екранирани — Ненда погледна подозрително към хуманоида. — Нали?
— Да. Но когато чизъм полифемът дойде най-напред на борда на „Иърбъс“… — Тали млъкна, като видя изражението на Ненда. Е. К. Тали беше програмиран да отговаря на въпроси, но беше програмиран и да се защитава от физически повреди.
— Продължавайте — изръмжа Ненда. — Изненадайте ме.
— Той ме помоли да му покажа всички радиоактивни източници, които съществуват на борда. Аз естествено му ги показах. А после той се зачуди дали има начин екранировката да бъде свалена, само на едно място, за да може радиационният лъч от източника да излезе от определено място. Не беше стандартно искане, но аз съдържам във файловете си такава информация. Затова естествено аз…