— Естествено вие! — Ненда отново изруга и подбутна Далсимър с крак. — Естествено, вие му показахте как да го направи. С какъв боклук са напълнили тази ваша глава, Тали, след като са натиснали бутона за включване? Погледнете го сега, като печен на грил е. Ако не ви стига акъла да държите полифем далеч от твърда радиация… Никога не съм виждал толкова изгоряла кожа. Всъщност той дими.
— Хубав и препечен — коригира го Далсимър от пода. — Просто хубав и препечен.
— Колко време ще е необходимо да се възстанови? — попита Дариа.
Тя беше се преместила близо до полифем. Той изглежда не я виждаше.
— По дяволите, не зная. Три дни, четири дни… зависи колко радиация е погълнал. Много, ако съдя по външния му вид.
— Но той ни е необходим сега. Трябва да ни закара на Анфракт — тя направи разпечатка на изчислените координати на Дженизий и ги размаха към лицето на Ненда. — Отчайващо е, точно когато знаем къде трябва да отидем, за да намерим зардалу.
— Зардалу! — повтори неразбираемият грачещ глас. Изпъкналото око с висока разделителна способност се въртеше от една страна на друга, следваше движението на листа в ръката на Дариа. Далсимър изглеждаше така, сякаш я виждаше за първи път. Той повдигна малко глава, за да вдигне дебелите си бърни от пода. — Зардалу, бардалу. Ако искате да ви откарам на местонахождението с координатите на листа, който държите…
— Искаме… или искахме, ако ти беше във форма да го сториш. Но ти си…
— Малко затоплен, това е всичко — полифемът се напрегна и успя да се изправи достатъчно върху навитата си на колело опашка, за да може горната му ръка да се пресегне и да вземе листа от ръката на Дариа. Той се отпусна назад, повдигна листа на половин метър от главното си око и го заразглежда с блуждаещ поглед. — Аха! Трийсет и три лобове, клон Куистън-Дуел. Зная истински добър път да стигна дотам. И насън мога да го направя.
Дариа отстъпи назад, когато той се сви отново на пода пред нея. Насън? Това изглеждаше единственият начин, по който Далсимър можеше да го направи. Но полифемът намираше отнякъде нови резерви за координиране на своята енергия. Той изви мощната си опашка и се устреми към стола пред главния пулт за управление.
— Почакай минута! — Дариа бързо отиде зад него, когато той се настани на стола. — Нали не възнамеряваш сега да насочиш „Иърбъс“?
— Определено това възнамерявам — петте ръце се движеха над клавиатурата наглед безразборно и натискаха, включваха, изключваха бутони и клавиши. — След половин минута сме на Анфракт.
— Но ти си горещ… сам го призна.
— Само малко — главата се обърна към Дариа и я погледна. Голямото синьо-сиво око се задържа върху нейните очи, след това се обърна нагоре и се втренчи безучастно в безличния таван. Петте ръце се движеха бързо над пулта. — Само малко. Когато някой е горещ, той е горещ. Съвсем малко, съвсем малко, съвсем малко.
— Някой да спре този лунатик! — извика Джулиан Грейвс. — Погледнете го! Той не е в състояние да управлява дори детско хвърчило.
— По-добре е, ако съм горещ, вие виждате — каза Далсимър и включи друга поредица от ключове, преди Ребка и Ненда да дойдат до него. — Защото пътуването, което правим, е толкова опасно, че не бих го направил, ако не бях горещ — корпусът на „Иърбъс“ леко потрепери и корабът потегли. — Самомалкосамомалкосамомалкосамомалкосамомалко. — корабът започна ужасно да се тресе и Далсимър се изкикоти. — Хайййдеееее. Тръгнахме! Моряци, всички на борд и се дръжте здраво за пери-лата-та-та-та-та-та-та…
Глава 8
Когато Дариа Ланг беше тригодишно дете и растеше в света-градина Сентинел Гейт, една червеношийка си беше свила гнездо отвън върху перваза на прозореца на спалнята й. Дариа не каза на никого за него, но всеки ден гледаше трите сини яйчица, възхищаваше се на цвета им и много желаеше да пипне гладките черупки, без да разбира какво има вътре…
… до вълшебната сутрин, когато докато ги гледаше, яйцата се излюпиха, и трите. Тя стоеше занемяла, когато еднаквите сини елипсоиди мълчаливо и безлично постепенно се разпукаха и разкриха фантастичното си съдържание. От тях се измъкнаха три пухчета и отвориха човчици. Най-после Дариа можеше да се движи. Тя изтича надолу по стълбите, изгаряща от нетърпение да каже на някого за чудото, на което току-що беше станала свидетел.