— Тихо! Аз ще определя кой да отиде. Нека да ви напомня, че „Иърбъс“ е мой кораб и че аз организирах тази експедиция.
„Парцалките са мои. И кукличката е моя и ако не спазвате моите правила, няма да играете. Господи, ето какви са. Всичките са луди и за всички тях това е просто игра.“
— Капитан Ребка, Луис Ненда, Атвар Х’сиал, Д’жмерлиа и Калик ще летят с корабното ядро — продължи Грейвс. Той погледна смълчаната група. — Далсимър, професор Ланг и Е. К. Тали ще останат на „Иърбъс“ — той замълча. — А аз… аз също трябва да остана тук.
В последните му думи прозвуча странна неувереност.
— Но аз мисля… — започна Дариа.
— Зная какво мислите — прекъсна я Грейвс. — Искате да отидете. Но някой трябва да остане.
Дариа нямаше предвид това. Тя се канеше да каже, че включването на Ребка и Ненда в групата щеше да доведе до възникване на проблеми. Тя погледна двамата мъже, но Ребка беше смутен и гледаше с недоумение Грейвс. Самият Грейвс по някакъв начин разбра правилно мисълта на Дариа, колкото и странно да беше.
— На корабното ядро може да се нуждаем от няколко личности, способни бързо да действат — каза той. — За да избегнем евентуален конфликт, нека е ясно, че групата ще води капитан Ребка, освен ако по някаква причина се окаже, че не е в състояние. В този случай ще го замести Луис Ненда.
Дариа почти очакваше Ненда да избухне, но той само вдигна рамене и каза замислено:
— Правилно съображение. Време е групата за действие да направи нещо. Оставете всички академични глави заедно тук, а може би останалите от нас…
— Академични глави! Какво нахалство… — след последната година Дариа намираше такава характеристика за нея напълно абсурдна. И тогава тя видя, че Ненда й се присмива за начина, по който беше захапала уловката.
— Все пак може да ви излезе късметът, Дариа — каза Ханс Ребка. — Щом открием пътя за влизане, ще ви го съобщим. Поддържайте „Индълджънс“ в готовност, в случай че имаме проблем и се наложи да дойдете и ни вземете. Но не се тревожете, ако до три дни не ви се обадим. Може би ще мине толкова време, преди да можем да ви изпратим безпилотен летателен апарат.
Той тръгна към корабното ядро, за да го изведе от командната зала.
— И още нещо — на изхода Ребка се обърна. — През цялото време не изключвайте двигателите на „Иърбъс“ и бъдете готови да отлетите. Ако получите съобщение от нас и ви кажем, че трябва да отлетите не се опитвайте да спорите или да чакате подробности. Тръгвайте! Напуснете Анфракт, отлетете в открития Космос колкото се може по-бързо.
Далсимър се беше свил на седалката до Дариа. Той обърна синьо-сивото си око към нея.
— „Отлетете и ги оставете?“ Разбирам, че може да има опасност за корабното ядро при преминаване през онези сингулярности… особено без помощта на най-знаменития пилот в спиралния ръкав. Но какво очакват да намерят вътре в сингулярностите, което да е опасно за нас тук, на „Иърбъс“?
— Зардалу — Дариа се обърна да го погледне. — Ти все още не вярваш, че те съществуват дори и след като ти казахме всичко за тях, нали? Те обаче съществуват. Горе главата, Далсимър. След като ги намерим, според договора, ти ще имаш право на дванайсет процента.
Голямото око с клепач мигна. Ако Дариа знаеше как да разчита неговите изражения, тя щеше да разбере, че полифемът се намръщи. Зардалу, наистина! А тя съвсем умишлено беше подхвърлила за неговите дванайсет процента. Присмиваше му се! И ако не е с тях, откъде можеше той да знае какво ще намерят на Дженизий… или колко ще скрият, за да го приберат, щом като него го няма да си иска дела?
Далсимър разбираше кога някой се опитва да го измами. Дариа Ланг може да казва каквото си ще за живи зардалу, някогашното страшилище на спиралния ръкав, но той беше сигурен, че всичко това са глупости. Зардалу бяха изтребени преди единайсет хиляди години.
Той разбра какво целят. Всички те говореха за опасности, така че Далсимър да не пожелае да влезе в сингулярностите, а бяха готови да отидат, въпреки твърденията, че рискуват живота си.
И номерът им успя! Той се хвана.
„Е, вие ме измамихте веднъж, срам за мен. Измамихте ме втори път — още по-голям срам за мен. Но няма така лесно да ме излъжете отново. Следващият път, когато някой отиде да търси Дженизий… или зардалу!“ — Далсимър се изкикоти… Той определено възнамеряваше да бъде с тях.
Глава 9
Дженизий
Корабното ядро напредваше.