— Д’жмерлиа, извикай Атвар Х’сиал да излезе навън. Трябва за няколко минути колективно да обсъдим проблема.
— Вече идва.
Сикропеанката се промуши през люка и скочи леко на мекия мъх. Жълтите рогца-приемници със звуков генератор на голямата бяла глава сканираха бреговата линия и стълпотворението от скали и растителност навътре от нея. Тя се изправи в пълен ръст и разгъна почти двуметровите си цефални антени.
— Сигурна ли си, Ат? — попита Ненда.
Той улови нейното феромонно съобщение преди Д’жмерлиа да го беше превел на другите. Сляпата глава кимна.
— Зардалу — каза Д’жмерлиа.
— Тя може да ги помирише — добави Ненда. — Миризмата идва от много далеч и е слаба, но са тук. Това е положението.
— Част от него — каза Ребка. Той изчака да се върне Атвар Х’сиал при него и Д’жмерлиа да се премести до раковината й за по-лесно общуване. — Дори ако в тази минута можем да изпратим безпилотен летателен апарат, остава да решим за кои от реалните проблеми трябва да съобщим.
— Какви проблеми например? — Ненда беше взел малко мъх и замислено го опитваше.
— Например знаем, че не дойдохме тук по своя воля. Някой друг ни докара. Но кой направи това? Какво трябва да кажем на Дариа и другите? Моите първи мисли за съобщение бяха вероятно също като вашите. Преминахме успешно през сингулярностите. Тази планета е Дженизий. Тук има живи зардалу, макар още да не сме ги видели. Не можем да се върнем, защото някой насили кораба ни да кацне аварийно на Дженизий и трябва да го поправим.
— Кой ни е насилил да кацнем аварийно? Малко бяхме разтърсени, когато паднахме, но ние сме в добра форма, както и корабът. Вие познавате зардалу. Ако те контролират положението, щяха да ни взривят още в небето… Нямаше начин да останем живи, ако те дирижират шоуто.
— Да допуснем, колкото и да е смешно, че те наистина са искали да кацнем, без да пострадаме, защото са имали други планове за нас.
— Например да ни изядат — Ненда изплю късчето мъх, което дъвчеше, и направи гримаса. — Сигурно ще предпочетат нас пред този боклук. Бях забравил за намеренията им при последната ни среща. Те обичат прясно месо.
— Каквото и да желаят да направят с нас, то ще има смисъл само ако ни принудят да се приземим на място, където се намират те самите. Така че, къде са те?
— Може би се плашат от нашите оръжия — предположи Ненда. — Може би искат да ни разгледат от разстояние. Те не биха допуснали, че сме толкова глупави, та да долетим тук с кораб без оръжия.
— Тогава защо не ни приземиха достатъчно тежко, за да са сигурни, че всичките ни оръжия са излезли от строя? — Ребка остави без внимание подмятането на Ненда за липсата на оръжия, но го запомни и щеше да му отвърне при друг удобен случай. — Няма смисъл да ни приземят, меко и след това да ни оставят на мира.
— Извинете — каза тихо Д’жмерлиа. — Атвар Х’сиал би искала да посочи, че източникът за вашето объркване е в едно от вашите имплицитни допускания. Тя е съгласна, че ние сигурно сме приземени тук с някаква цел, макар нейните сетива да не й позволяват да открие присъствието на лъча, който откъсна корабното ядро от неговата траектория и го отведе на сегашното му място. Но според онова, което вие й казахте, лъчът е дошъл от луната — онази куха изкуствена луна, за която говорехте вие, не от самата Дженизий. Какво предполага това? Просто следното — направеното от вас допускане, че зардалу, които са тук, са ни докарали на планетата не се потвърждава.
Д’жмерлиа млъкна. Последва продължителна тишина, нарушавана само от зловещия вой на силния вятър по сивкавия мъх. Наближаваше залез-слънце и с бавното смрачаване времето вече не беше така спокойно, както при пристигането им.
— Това изобщо не ни помага — каза най-после Луис Ненда. — Ако зардалу не са хванали кораба ни и не са ни докарали тук, тогава кой, по дяволите, го е сторил?
— Атвар Х’сиал не знае — преведе Д’жмерлиа. — Тя обаче предполага, че онова, което питате вие, е съвсем друг, макар, по общо признание, много важен въпрос.
Изчислителните мощности на корабното ядро не бяха засегнати от удара с повърхността на Дженизий. От големината на планетата, орбиталните параметри и видимите характеристики компютърът лесно изчисли и изобрази състоянията на повърхността.
Дженизий се въртеше бавно около ос, почти перпендикулярна на орбиталната повърхност. Имаше продължителност на деня четирийсет и два часа. Атмосферната циркулация беше съответно спокойна, с незначителна промяна през сезоните и не особено силни ветрове. Изкуствената луна, обикаляща само на двеста хиляди километра от повърхността на Дженизий, изглеждаше огромна, но масата й беше толкова малка, че приливите на планетата се дължаха само на нейното слънце. Малката скорост на въртене намаляваше и тяхната сила.