Климатът на средна ширина на Дженизий беше равномерен, без непоносимо ниски или изгарящо високи температури. Повърхностната гравитация беше малка, наполовина на стандартната за хората. Като резултат от това геологическите формации бяха остри и неравни, скалите по-стръмни, отколкото е възможно при по-голяма гравитация. Ала общият ефект от тези деликатни кули и сводове беше по-скоро естетически, отколкото застрашителен, тъй като обилната растителност смекчаваше техните профили. Сумарният компютърен образ представяше един хубав и мирен свят, приятна среда, където местните живи организми трябваше да полагат малко усилия, за да оцеляват. Нямаше нищо застрашително в непретенциозната местна фауна.
— Което само показва колко тъп може да бъде един компютър — каза Луис Ненда. — Ако зардалу са добродушни и са се отказали от нравите си, аз ще… аз ще инвестирам всичко, което имам в ценни книжа на Дитрон.
Докато вървяха покрай брега, той и Атвар Х’сиал бяха изостанали от Ребка и Калик. Тъй като оставаха три часа до настъпването на нощта, Ханс Ребка беше разпоредил, преди да почиват, да разгледат отблизо откритите от Калик постройки. Той много искаше да узнае реакцията на Атвар Х’сиал. При нейните различни сензорни органи тя можеше да възприема неща, недостъпни за другите.
Д’жмерлиа оставиха на корабното ядро. Той беше започнал да поправя корпуса на безпилотния летателен апарат за изпращане на съобщение и беше настоял, че работата ще върви по-бързо, ако никой не му се пречка. Беше казал, че ако те се махнеха за три часа или малко повече, ще може да приготви и кораба за излитане в орбита.
— Инвестирането във всякакви ценни книжа започва да се очертава като привлекателна алтернатива на нашите последни усилия за забогатяване — феромонното изявление се излъчи от Атвар Х’сиал, която се беше навела ниско над земята и беше намалила скоростта си до пълзене, за да се изравни с темпото на Ненда. — Никога не е лесно да си обективен към собствените си успехи и постижения, но на мен ми се струва, че нашите последни действия не се увенчаха с триумф.
— Какво имаш предвид?
— Ние с вас решихме да останем на Серенити и да се сдобием с безпрецедентното и безценно богатство на техниката на Строителите. Когато конструкциите на Строителите ни върнаха в спиралния ръкав — независимо от причината, — нашата нова цел стана планетоидът Глистър, откъдето да отмъкнем техника на Строителите и вие да си върнете вашия кораб „Хев-ит-ол“. Съгласихме се, че за тази цел ще ни трябва кораб и тръгнахме към Миранда. Но вижте къде ги отведе нашата чудесна стратегия! Намираме се дълбоко в центъра на едни от най-малко разбраните и най-опасни региони в спиралния ръкав, на свят, който смятаме за роден на най-свирепите изобщо видове, с кораб, който не може да ни изведе в орбита. Човек се пита дали нашето постижение е толкова голямо, че да можем да инвестираме на Дитрон.
— Доста си черногледа, Ат. Виждала ли си огромна като питон змия как поглъща голям тлъст глиган?
— Щастлива съм да призная, че това събитие не е част от моя жизнен опит.
— Е, в този случай важно е следното: след като започне да го поглъща, тя не може да спре. Зъбите на питона са извити назад, така че змията трябва да отваря устата си по-широко и по-широко и да поглъща, и поглъща, и поглъща, докато не погълне целия глиган. Не може да се откаже по средата, разбираш ли?
— Колко отвратително! Но изглежда, възниква един въпрос. Как ни виждате нас — в ролята на питона или на прасето?
— Нито едното, нито другото. Престани да ме дразниш. Всъщност, докато изминаваха последните четиристотин метра до постройките край бреговата линия, феромоните на Атвар Х’сиал бяха изпълнени с лукаво самодоволство. Трябваше много повече, за да се разколебае непреодолимото самодоволство и убеждението за превъзходството на една сикропеанка.
Сградите бяха пет, всяка построена от фин дребнозърнест материал като циментиран сив пясък. Брегът на синьо-сивото море на това място беше като полуостров под формата на лъжица за супа, дълга сто и двайсет метра, стръмно спускащ се от двете страни. Сградите, високи почти два метра, бяха струпани в широката част на лъжицата. Водата се плискаше на около трийсетина метра нагоре по стените на лъжицата. Макар приливите на Дженизий да бяха малки и ветровете обикновено слаби, лесно беше човек да си представи, че водата понякога достига до сградите и дори прониква вътре.