Зардалу! Светлината беше недостатъчна, но черните форми на фона на залязващото слънце не можеха да се сбъркат с нищо друго. Те излизаха от морето все повече и повече, разпенвайки водата със силните си движения. След секунди бяха на брега.
Готови за действие. Плъзгаха се напред на плоските си пипала право към Ханс Ребка и останалите и когато дойдеха, нямаше да има къде да се скрият.
При корабното ядро Д’жмерлиа наблюдаваше със смесени чувства как другите се отдалечават. Той, разбира се, искаше да бъде със своята господарка Атвар Х’сиал и беше любопитен да знае повече за постройките, които Калик беше видяла на бреговата линия. Но в същото време желаеше да бъде оставен на спокойствие да поправи корабното ядро. Д’жмерлиа можеше да стори това по-бързо и по-добре от всеки друг в групата, а тяхното присъствие щеше само да му пречи.
Д’жмерлиа наблюдаваше как другите се отдалечават. Той потвърди с кимане последната заповед на Ребка: „Ако нещо се случи, не се прави на герой. Дори не си помисляй такова нещо. Изведи кораба в Космоса, където ще бъде в безопасност, и изпрати безпилотния летателен апарат до «Иърбъс». Ние ще се погрижим за себе си.“
Тяхното отдалечаване потвърди убеждението на Д’жмерлиа, че ремонтът ще стане по-бързо без тях. Той беше казал на Ребка и на Атвар Х’сиал, че ремонтът на корабното ядро и безпилотния летателен апарат ще продължи около три часа, но херметизирането и всичко друго му отне по-малко от два часа. Д’жмерлиа събра инструментите, погледна към слънцето и се зачуди след колко време ще се върнат.
Тогава му дойде наум, че не е необходимо те да ходят пеша. Корабното ядро беше готово да лети по орбита, но то можеше да лети и в атмосферата на къси или дълги разстояния над повърхността на Дженизий. Всъщност, едно малко прескачане до описаните от Калик постройки ще послужи за две цели. Ще спести на другите ходене и ще бъде доказателство — макар той да знаеше, че не беше необходимо такова, — че корабното ядро е напълно годно за ползване.
Корабът лесно се откъсна от повърхността. Той го издигна на три хиляди метра и го задържа там половин минута. Идеално! Напълно херметизирано. Д’жмерлиа се спусна на шейсет метра и безшумно и лениво, с трийсетина километра в час, се отправи на запад. Скоро той видя сградите да се извисяват над равния пясъчен нос. И там, освен ако не грешеше, пред входа на една от тях стояха Калик, капитан Ребка, Луис Ненда и неговата любима господарка Атвар Х’сиал.
Д’жмерлиа беше на петдесетина метра от дългата, вдадена в морето ивица земя, готов да се спусне и да ги изненада с грижливо ремонтираното и работещо корабно ядро, когато започна кошмарът. Той видя дузини зардалу да излизат от тъмната вода. Те бяха на брега — изправени — и напредваха бързо към Атвар Х’сиал и другите. Неговата господарка и останалите нямаше къде да отидат! Пред тях бяха зардалу, от другите страни бяха заобиколени от стръмни брегове и дълбока вода. Д’жмерлиа наблюдаваше с ужас как Атвар Х’сиал се обърна и поведе хванатата в капан група в тъмната вътрешност на едно от зданията.
Бяха само на трийсет или четирийсет крачки пред зардалу. Земните цефалоподи се движеха на мощните си пипала със страхотна скорост по тъмния пясък. За секунди те също се скупчиха в първата от сградите.
Д’жмерлиа свали кораба на десетина метра и зачака, хипнотизиран от ужас. Никой не се появи. Никакъв звук не достигна до напрегнатите му уши. Сградата и пясъчният нос останаха празни и безжизнени. Слънцето беше изминало последните няколко градуса по притъмнящото се небе.
Изведнъж настана тъмнина. Д’жмерлиа искаше да кацне, но инструкциите на Ребка бяха съвсем категорични.
„Изведи кораба в Космоса, където е в безопасност. И изпрати онзи безпилотен летателен апарат на «Иърбъс».“
За ло’фтианеца беше почти немислимо да не се подчини на категорична заповед. Д’жмерлиа унило подаде команда за издигане и изведе корабното ядро в орбита, далеч от повърхността на Дженизий. Той погледна надолу към света, който бързо намаляваше до мъничък диск светлина и се чудеше какво беше станало с четиримата, които беше оставил под себе си. Съпротивляваха ли се? Бяха ли заловени? Или вече бяха мъртви? Чувстваше се ужасно, загдето ги остави.