И се изплаших. Забравете техния вид. Предполагаше се, че са огромни същества с пипала, но такива са и просотвианците, а по-благородна, по-добродушна форма на живот е трудно да си представи човек. Забравете тяхното легендарно размножаване. Хората ги надминават в своя стремеж за печелене на пари, намерения и от даденост на работата, макар да отстъпват по бързина на резултатите. И дори забравете факта, че са господствали над много светове. Сикропеанците владеят почти толкова светове, колкото са владели зардалу в своя разцвет и ги наричат федерация, не империя.
Не, човек трябва да види какво са направили зардалу.
А това не е лесно да се види. Ако някога сте търсили изкопаеми на безгръбначни, вие знаете, че те не могат да се намерят. Те се разпадат и изчезват. Единственото, което някога се намира, е обратното на изкопаемо, отпечатък в скалата, където живото същество е седяло в калта. Все едно гледаш негатив на снимка, без да имаш самата снимка.
Предполага се, че зардалу са безгръбначни и в търсене на стореното от тях, човек трябва да разглежда в друг смисъл отпечатъка, който са оставили — какво липсва на световете, където са господствали.
Дори това изисква индиректен подход. Ние не знаем къде е бил родният свят на зардалу, но е нормално да приемем, че са се разпространили навън през приблизително сферичен регион, защото това е начина, по който всеки друг вид се е разпространил. Затова е много правдоподобно да приемем, че краищата на Зардалската общност са били последните завладени места от региона, докато онези отвъд тях са били завладени по-рано. На стотици светове из Зардалската общност намираме доказателство за чудесни цивилизации — изкуства и науки на отдавна изчезнали интелигентни видове. И ако обърнете внимание на века, когато са изчезнали тези култури, вие ще откриете, че колкото планетата лежи по-близо до територията на зардалската общност, толкова по-отдавна е изчезнала нейната цивилизация.
Очевидното заключение не е просто тревожно — когато зардалу завладяват, те изискват покорените раси да изоставят собствената си култура и да приемат зардалската. Прецеденти за това има и в човешката, и в сикропеанската истории.
Повече плашат два други факта: първо, в повечето светове на зардалската общност съществуват относително маловажни интелигентни видове, но те са далеч по-малко истински интелигентни, отколкото човек би очаквал на база на статистиката за останалата част на спиралния ръкав. И второ, доказателството подсказва, че зардалу са били много напреднали в биологичните науки.
И ето какво направили — покорили другите светове. И като направили това, унищожили интелигентността на техните обитатели, върнали я до ниво, при което едно същество е интелигентно само колкото е нужно, за да бъде добър роб. Никаква способност за абстрактна мисъл, така че да не планират въстание или да създават неприятности на поробителите. И, разбира се, никакво изкуство или наука.
Голямото въстание на видовете с по-нисък интелект е спасило повече от техните собствени светове. Ако зардалу са продължили да се разпространяват, тяхната сфера на господство отдавна е щяла да погълне Земята. И сега може би щях да седя гол и безумен в монумента на опустошената стара Земя, без да съм достатъчно умен, за да се прибера на сухо при дъжд, дъвчещ сурова ряпа и очакващ да ми бъде дадена следващата заповед.
В този пункт на моите разсъждения достигнах до главното си заключение за зардалу: ако са изтребени, слава на Небесата за това! Целият спирален ръкав може да спи по-спокойно нощем.
Глава 11
Дариа намери своята логика за толкова убедителна, че не допусна, че другите могат да имат различна реакция. Но те имаха.
— Не, не и абсолютно не! — каза Джулиан Грейвс. — Той се беше появил в отговор на повикването на Дариа по радиоуредбата на кораба, но не беше посочил никаква причина за отсъствието си. Изглеждаше изтощен и разтревожен. — Дори онова, което казвате, да е вярно, то нищо не променя. Какво от това, че Анфракт и разположените вътре сингулярности може да са творения на Строителите? Ние не можем да си позволим да рискуваме „Иърбъс“ и допълнителни членове от екипа.
— Капитан Ребка и неговият екип са в по-голяма опасност, отколкото си даваме сметка.
— По-голяма опасност от каква? Когато те заминаха, никой от нас нямаше изобщо никаква идея за степента на опасност за корабното ядро. И всички се съгласихме, че докато не минат три дни, няма да предприемаме нищо.