Дариа започна да спори, твърдейки, че никога не се е съгласявала на такова нещо. Тя извика Далсимър да я подкрепи, но полифемът беше прекалил с облъчването — дълъг, ябълковозелен, кикотещ се на твърдия под тирбушон. Дариа се обърна към Е. К. Тали. Хуманоидът пусна на дисплея собствения си видеозапис на действителното събитие, станало на „Иърбъс“, и потвърди, че Дариа е кимнала заедно с всички други в знак на съгласие.
— Случаят е приключен — каза Грейвс.
Той мигаше, обхванал глава, сякаш го болеше толкова много, че не можеше да я разтрие.
Дариа седеше и се ядосваше. Джулиан Грейвс беше адски упорит. И толкова логичен, освен когато трябваше да разбере сложния ход на нейния анализ за Анфракт. Тогава той изобщо не беше логичен.
Не беше стигнала доникъде. Неочаквано пристигналият безпилотен летателен апарат за пренасяне на съобщения промени намерението на бившия съветник на Съюза. Грейвс внимателно го отвори, извади капсулата и го разгледа с компютъра на „Иърбъс“.
Резултатът беше разочароващ. Имаше непрекъснат запис, показващ траекторията на корабното ядро през некартографиран регион на кръгови сингулярности — пътуване, което беше извършено за по-малко от двайсет и четири часа. Но после нямаше нищо, една необяснима десетчасова празнина в записа без никаква информация за движението на кораба или действията на неговия екипаж.
— И така вие виждате професор Ланг — каза Джулиан Грейвс. — Ние все още нямаме никакво доказателство за възникнали проблеми.
— Няма доказателство за нищо — Дариа разгледа съобщението, докато стигна до празната част. — Това само по себе си е смущаващо.
— Ако се надявате да ме убедите, че самата липса на доказателство за проблем представлява свидетелство за проблем… — започна Грейвс.
— Кал — прекъсна го неясен грачещ глас. — Хм… Мръсна черна кал!
Когато беше извадена капсулата със съобщението, ненужната външна обвивка на безпилотния летателен апарат беше хвърлена на пода на командната зала. Тя се беше отърколила и спряла няколко крачки пред отвореното, гледащо око на чизъм полифема. Сега Далсимър беше протегнал най-горната си ръка и драскаше по нея с гъвкавия си, покрит с люспи пръст.
— Какво си мърмориш? — попита го Грейвс.
Дариа клекна до полифема и заразглежда отблизо обвивката на летателния апарат. Когато пристигна на „Иърбъс“, те се бяха заинтересували единствено от съобщенията, които носи. Самият апарат им се стори по-маловажен.
— Далсимър е прав — каза тя. — Аз също.
Тя вдигна цилиндъра и го занесе при Джулиан Грейвс. Той го погледна с безразличие.
— Е?
— Погледнете го внимателно. Пипнете го. Когато корабното ядро напусна „Иърбъс“ цялото му оборудване беше чисто и в добро работно състояние… Вижте видеозаписа на Тали, ако не ми вярвате. А сега погледнете антената и връзките на корпуса. Те са мръсни и са поправяни. Този кабел е сменен. Вижте тук. Това е кал. При полета му към нас той е бил вакуумно изсушен, но преди това летателният апарат е бил в мокра почва. Ханс и другите не само са намерили планета… Те са кацнали на нея.
— Преди да отлетят, те обещаха да не се приземяват — Грейвс поклати плешивата си издута глава, готов да укорява, после трепна. — Такова покритие може да се получи навсякъде, дори в открития Космос. Но защо кал?
— Защото не са имали избор и са кацнали. И щом безпилотният летателен апарат е бил така очукан и изкалян при приземяване, корабът сигурно е повреден.
— Много шум за нищо.
— Тогава, позволете ми, да ви кажа още нещо. Материалът от стерилно покритие в Космоса е съвсем различен от планетната кал. Обзалагам се, че ако изчегъртам малко кал от връзките на апарата и направя анализ, ще открия микроорганизми, които не съществуват в никоя от нашите бази данни. Ако направя това, ще го приемете ли като доказателство, че корабното ядро се е приземило… на непознат свят?
— Ако. И то голямо „ако“ — Джулиан Грейвс взе предпазливо летателния апарат от Дариа и го подаде на Е. К. Тали.
Дариа видя и разбра значението на аргумента с данните. Тя беше спечелила. И веднага се замисли над следващия проблем: как да направи така, че когато другите преминат през сингулярностите да търсят Ханс Ребка и неговата група, да ни позволи някаква причина да я остави на „Иърбъс“.
Успоредно с това, Дариа изпита задоволство от съвсем различна мисъл. През последната една година тя много се беше променила. Преди дванайсет месеца на заседания на факултета на института щеше да изгуби цял час да привежда все повече и повече доказателства в подкрепа на аргументите си и след това въпросът щеше да се дебатира безкрайно дълго, докато всички участващи в заседанието или достигнат до истерия, или обезумеят от скука.