Повече не обаче, поне що се отнася до Дариа. По някакъв начин, без дори да обсъждат такива неща, Ханс Ребка и Луис Ненда я бяха открехнали за голямата истина:
„След като спечелиш спора, замълчи. Излишните приказки само подтикват другите да продължат да спорят.“
Имаше и такъв извод:
„Ако си спестил време от спора, не го прахосвай. Започни да работиш върху следващия проблем.“
Докато излизаше от командната зала, за да се отправи към товарната площадка, където бяха подслонили „Индълджънс“, Дариа се възхищаваше на собствената си проницателност. Беше време за работа. Когато Е. К. Тали се върне с анализа на калта и Грейвс реши какво да прави, Дариа искаше да бъде втора след Далсимър в познаване на кораба на полифема.
Преди да беше достигнала до товарната площадка, обаче Джулиан Грейвс я повика. Вече беше решил. Той знаеше какво трябваше да се направи. Дариа ще лети в кръговите сингулярности. Е. К. Тали ще я съпровожда. Далсимър ще пилотира „Индълджънс“. Джулиан Грейвс ще остане на „Иърбъс“. Самичък.
Озадачаващо. Но тя отново си повтори: „След като спечелиш, замълчи.“
Дариа хвана Тали и Далсимър и ги поведе към „Индълджънс“ да изкарат кораба от товарната площадка на „Иърбъс“, преди Грейвс да размисли.
В своето нетърпение да тръгне, Дариа не приложи друго правило от правилата на Ханс Ребка за оцеляване:
„Ако спечелиш много лесно, по-добре се запитай дали не става нещо, за което не знаеш.“
Ханс Ребка веднага щеше да се сети — поради някаква своя непреодолима причина, Джулиан Грейвс имаше нужда да остане самичък. Но Ханс не беше там да наблюдава Грейвс или да предупреди Дариа за нещо друго. Той я беше наблюдавал през изминалата година и щеше да се съгласи, че в нея бяха настъпили големи промени. Беше станала твърде самоуверена. Сега тя знаеше достатъчно, за да бъде опасна за себе си и за всеки около нея.
Ребка щеше да й предложи различно заключение за нейната голяма истина:
„Не губи време да решаваш измислени проблеми.“
Интелектуално Дариа Ланг беше много развита, до ниво на гений. Но никой, независимо колко интелигентен е той, не може да направи правилни изводи от погрешни данни. Оттам започваха проблемите на Дариа. Според Ханс, когато й липсваха верни данни, тя не знаеше как да си ги набави.
Това всъщност беше нейният проблем. По-голяма част от живота си Дариа беше боравила с информация, набавяна от други хора за далечни събития, времена и места. Това бяха разпечатки от статии, таблици и графики. Успехът зависеше от възможността да се обработи голямото количество информация от всички източници и след това да се създаде метод за подреждане и намиране на логиката в нея. Успехът често идваше трудно. Пътят към успех беше дълъг може би десетилетия. Нямаше значение. Скоростта не беше важна. Постоянството беше далеч по-важно.
Ханс Ребка беше възпитаник на друга житейска школа. Данните бяха събития, ставащи обикновено в реално време и рядко написани, за да могат предварително да бъдат изчетени. Те можеха да бъдат всичко — от странни показания на един измервателен уред до неочаквана промяна на вятъра, от едно начумерено лице до усмивка. Успехът се измерваше с оцеляване. Пътят към успеха можеше да остане отворен само за част от секундата.
Когато Джулиан Грейвс за първи път беше съобщил кои ще слязат с корабното ядро да търсят Дженизий и кои ще останат на „Иърбъс“, Ребка беше забелязал противоречието — Грейвс нямаше да отиде, макар че точно той изпитваше най-силно желание да търси зардалу — Грейвс, който се беше оттеглил от Съвета, Грейвс, който беше организирал експедицията, Грейвс, който беше купил кораба. А после, когато Дженизий беше идентифицирана и зардалу, скрити само от покривалото от сингулярности, Джулиан Грейвс неочаквано бе отказал да ги преследва. „Аз трябва да остана тук.“
Сега Грейвс отново беше отказал да напусне „Иърбъс“. За нещастие Ханс Ребка го нямаше да предупреди Дариа Ланг, че този втори отказ трябва да се смята за далеч по-съмнителен.
Преминаването за първи път през кръговите сингулярности беше свързано с напрежение, с предпазливо изследване, с пресметнат риск. За „Индълджънс“, следващ по пътя на корабното ядро два дена по-късно, маршрутът беше определен. Информацията, изпратена с безпилотния летателен апарат, описваше точките на отклонение и аномалиите в пространство-времето с такива подробности, че Далсимър погледна списъка, подсмръкна и включи „Индълджънс“ на автопилот.