— Да.
— Тогава това е причината за вашето оцеляване. Сингулярността, която ви е открила и пленила, е част от системата и е моя грижа. Тя функционира автоматично, но не е проектирана да убива органични интелекти. Да ви плени, да, но не да ви убие. Ето, затова ви е пренесла тук, на Сухия свят.
Езикът съдържаше толкова много тънкости. Точно когато Д’жмерлиа беше убеден, че са установили ясни приятелски отношения, съществото излезе с нещо озадачаващо. „Да плени, но не да убие.“ Беше ли Кухия свят изкуствена луна на Дженизий?
— Колко голяма е системата, за която се грижиш? Включва ли тя планетата, от която току-що дойдох?
— Включва. Аз се грижа за Истинския дом. Ако не бяхте влезли в сингулярността, щяхте да бъдете върнати там, тъй както всички кораби, които носят органични интелекти и искат да напуснат този регион, биват върнати в Истинския дом. Това е част от моите отговорности. Вие питате кой съм аз? Аз съм Пазител.
— Пазител… на какво?
— На Истинския дом, на света, вътре в сингулярностите. Затвореният свят, който… един ден… ще стане истински дом на моите конструктори и създатели — домът на Строителите.
Д’жмерлиа се почувства замаян и не само поради физическото натоварване на прехода до Кухия свят. Според пазителя Дженизий трябваше да стане дом на Строителите. Но Серенити, големият артефакт на трийсет хиляди светлинни години отвъд галактическата равнина, беше също определен да стане дом на Строителите, ако можеше да се вярва на посредника. И дори малката планета Куейк от системата Мандъл се предполагаше също да бъде дом на Строителите… въпреки факта, че Дариа Ланг, която знаеше повече за Строителите от всеки, когото Д’жмерлиа някога беше срещал, настояваше, че те трябва да са се развили на гигантска газова планета като Гаргантюа и че живеят или там, или в открития Космос.
— Чувствам аномалия — продължи Пазителят и по тялото му пробягнаха трептения като по капка живак. — Вие казвате, че сте от планетата Лофти. Да не искате да кажете, че не сте от Истинския дом? Че идвате отнякъде другаде?
— Така е… Цялата ни група е от другаде. Казах, че ние идваме извън Анфракт, отдалеч, от друга част на спиралния ръкав.
— Разкажете ми повече. Долавям възможност за неправилно разбиране, макар аз да не приемам нищо без директно доказателство. Разкажете ми всичко, което се е случило.
Това беше директна заповед, но такава, която Д’жмерлиа не се чувстваше готов да изпълни. Откъде трябваше да започне? От собственото си рождение, от предаването му в подчинение на Атвар Х’сиал, от пътуването до Куейк? Каквото и да разкаже на Пазителя, щеше ли той наистина да го разбере? Подобно на всички интелигентни структури на Строителите, Пазителя сигурно е бил в състояние на безучастен зрител в продължение на милиони години.
Д’жмерлиа въздъхна и започна да говори. Той разказа за родната планета на всеки член от групата, за тяхната среща на двойката светове Опал и Куейк по време на летния прилив, за пътуването им към гигантската газова планета Гаргантюа и минаването през Окото на Гаргантюа и транспортната система на Серенити на Строителите, за техния успешен бой с оцелелите зардалу, които бяха освободени от полето на стазис от конструкцията на Строителите, посредника, за връщането на зардалу в спиралния ръкав и планетата Дженизий — Истинския дом, както беше известна тя на Пазителя.
Д’жмерлиа и някои от неговите другари бяха тръгнали да търсят оцелелите зардалу. И тогава техният кораб беше откъснат от небето и запратен въпреки тяхната воля върху повърхността на Истинския дом.
— Естествено — каза Пазителя, когато накрая Д’жмерлиа свърши. — Системата, която действа около Истинския дом, приема, че всеки кораб вътре в сферичните сингулярности иска да напусне, а това е забранено, докато органичните интелигентни същества не издържат тестовете. Не се предполага органични интелигентни същества да преминат през защитните сингулярности, да се опитат да ги изследват и след това да се надяват да напуснат.
— Но моите колеги сега са там. Те са в опасност и дори може би са мъртви!
— Ако казаното от вас е вярно и ако са удовлетворени някои други критерии, тогава аз ще приема възможността за неправилно разбиране. Искате ли това положение да бъде коригирано и на вашите колеги да бъде помогнато в опита им да напуснат Истинския дом?
— Искам — дори някой природно още по-раболепен от Д’жмерлиа би бил затруднен да даде сдържам отговор на нещо така очевидно, като това. — Искам, разбира се!